Дарителят Андон Виячев служи с Майстора в 7-а Рилска дивизия по време на Първата световна война

С много неща се е гордяло, гордее се и днес с. Шишковци – с красивото си местоположение, с ароматните си плодове и кехлибарено грозде, с получилите световна известност картини на Владимир Димитров-Майстора. Сред родолюбивите шишковчани се откроява личността на учителя, кмета, народния представител, образцовия земеделски стопанин, дарителя Андон Виячев.

Той е роден на 2 ноември 1868 г., завършва педагогическото училище в гр. Кюстендил и става учител. По-късно е избран за кмет на обединилата няколко села община в с. Копиловци. Кметуването му е свързано с много прогресивни решения и нововъведения в управлението на общината. Кметството става инициатор за производство и разпространяване на нови биологично устойчиви сортове ябълки, круши и сливи. Той въвежда модерна за времето си растителна защита. След кратко време резултатите не закъсняват. Андон Виячев съдейства за разкриване на търговски кантори, които изнасят плодова продукция в напредналите европейски страни. Така с. Шишковци и Кюстендилският край стават известни в цяла Европа. През 1901 г. Виячев е избран за народен представител в 11-ото обикновено Народно събрание.

По време на Първата световна война е ротен фелдфебел и служи заедно с военния художник Владимир Димитров-Майстора в 7-а Рилска дивизия. По негово настояване художникът се заселва в с. Шишковци, където живее и твори повече от 26 години.

През 1934 г. във фонд „Андон и Стойна Виячеви“ дарява крупната сума от 2 милиона лева за културно-просветна и здравно-благотворителна дейност в родното му село. Със средствата на този фонд тогава и доброволния труд на местните хора са построени едно от най-модерните и големи училища в Кюстендилско и жп гара с плодохранилище. Населението единодушно решава училището да носи името „Андон и Стойна Виячеви“. Известна сума от парите е предназначена за безплатни лекарства и лечение на социално слаби семейства. Благодарение на дарените средства са закупувани дрехи на бедни ученици, изплащана е заплата на училищния персонал. С част от лихвите е оказана помощ на художествено-просветната дейност на читалището и за издръжката на черквата.

Именитият шишковчанин дарява тези два милиона с условието да бъдат за вечни времена непокътнати, а само от лихвите, получени от Популярната банка в Кюстендил, да се използват ежегодно или пък с натрупване за решаването на най-актуални и наболели проблеми на селото. За съжаление, през втората половина на миналия век Популярната банка е банкрутирала, а парите… изчезнали.

И днес, 79 години по-късно, шишковската общественост почита паметта и делото на великия дарител.
 
Милчо Спиров, с. Шишковци