Българският народ не иска да даваме военна помощ на Украйна  

В началото на миналия век, през 1912 г., един велик българин, първият български авиатор поручик Симеон Петров получава изключително поръчение да замине за Русия с цел закупуване на аероплани за зараждащата се българска авиация. Поручик Петров е определен за тази деликатна и отговорна мисия поради натрупания си опит в областта на авиацията, основното познаване на аеропланните конструкции и не на последно място заради прословутите му акуратност, честност и скромност. Гласували са му изключително доверие да му връчат 25 000 златни наполеона, огромна за времето сума, за закупуване на аероплани и резервни части за тях. Съвсем сам, без никаква охрана, с цивилно облекло и с два стари куфара, натъпкани с пари, поручик Петров с писмо от генерал Георги Вазов заминава за Петроград. Там след необходимото щателно проучване той закупува 18 аероплана и съответните за ремонт резервни части. По време на Балканската война България вече е имала 18 плюс 11 аероплана. 

И сега 110 години по-късно от онова време тези 29 аероплана у нас са повече от днешните 15 самолета на въоръжение в нашата авиация, половината само годни за летене. Да не забравяме приземените военни летци, които ще се пенсионират, докато чакат поръчаните 8 самолета, изцяло заплатени от България, но които ще долетят у нас може би след десет години. За да ни приемат в НАТО, трябваше да си съкратим войските и бойната техника и понеже не сме ги заменили с нови толкова години, сега се налага нашето небе да се охранява от самолети на други държави при условията на войната в Украйна. Проблемите в Европа са огромни и е редно всички политици да престанат с разнопосочните изказвания за даване на военна помощ, защото българският народ не желае влизане във военни действия. Малка държава като България трябва да има много умерена политика, без декларации и излишни коментари по телевизиите. Съзнанието на управляващите трябва да бъде основно за запазване живота, спокойствието и здравето на българския народ. Мислят ли нашите политици къде ще се позиционираме като държава, когато войната приключи, нещо изключително важно за всички българи. Българите са солидарни и помагат с хуманитарна помощ и грижа за бягащите, дошли тук. За тях всичко е безплатно, но го плаща някой друг. Когато обаче войната свърши, ще трябва на нас също да се помага, с най-ниските заплати и пенсии в ЕС години наред, с хвърчащите непрекъснато цени и галопиращата инфлация. Българите не са „емоционално увредени“, а разсъждават реално и се притесняват за своя живот и този на поколенията след тях, защото последствията от войната ще плаща бедният български народ, а не политиците. Говори се за солидарност, а защо като сме членове на ЕС толкова години, останалите държави не ни помогнаха, а ни оставиха да сме най-бедни в Европа? Трябва всички да се замислят.
 
Инж. Александрова, София