Срамно, зрелостниците не познават „Две хубави очи“ на Яворов  

Средният успех на поправителната зрелостна сесия е среден три. Вероятно е и по-нисък, но от опит се знае, че проверителите проявяват някаква допустима толерантност в полза на ученика. Така хем детето ще изкласи, хем съответното училище ще се отърве от него и ще държи имиджа си чист. Но тройката си е тройка, откъдето и да я погледнеш. Над 60% от явилите се зрелостници изобщо не са работили по 41-ва задача, която изисквала да се напише интерпретативно съчинение или есе по темата за красотата и невинността в легендарното стихотворение „Две хубави очи“ на Яворов. Най-вероятно учениците дори не са чували за тази емблематична творба и изобщо са отказали да разсъждават върху нея! Парадоксално и срамно е, че едно от най-хубавите, най-нежните и уникално по своята композиция стихотворение не достига въобще до сърцата и съзнанието на днешните подрастващи. А повече от половината зрелостници били с двойки.

Най-лесното оправдание е пандемията и дистанционното обучение. Но не е само това. Вечно реформиращото се и вечно нереформирано средно образование очевидно е ударило дъното. Пандемията просто е изиграла ролята на катализатор, за да лъснат безумията в образователната система, довели до нейния погром в последните три десетилетия. Върхът на това падение беше последният образователен закон, приет при последното управление няколко години преди пандемията. Закон, който не издигаше в култ образованието и образованите хора, а целеше точно обратното: да създаде нискообразовани, нискоинтелигентни и нискокултурни индивиди, които могат да се превърнат в евтина работна ръка, която няма високи цели и идеали. Днес се говори за чалгаризация на нацията. Чалгата не е само мелодия, текст и полуголи тела. Чалгата е ниска култура, неграмотност, нисък нравствен хоризонт, агресивност, нежелание да се чете, да се учи, да се развиваш. И българското образование с последния закон създава точно такава младеж, която бързо възприема ориенталските ритми и вулгарните текстове. Вижте парламента на какво прилича. Авторите и изпълнителите на „Едно ферари с цвят червен“ и „Тайсън кючек“ са на върха на обществената пирамида и са морални стожери на нацията. Познато. Прочетете Мопасан, „Бел Ами“. Или пък Алековия „Бай Ганьо“.
 
Асен Велчев, Враца