Четвърти октомври се отбелязва като световен Ден за защита на животните. У нас, както и други неща, беше отбелязан вяло. Като наблюдавам отношението към природата и най-вече към животните, виждам колко далеко сме от европейската цивилизация.
Известно е, че ловът е бил основният източник на храна за първобитния човек. В днешно време ловът се практикува като спорт. Няма лошо, ако се спазват нормативните документи. У нас преди 10 ноември 1989 г. имаше 32 държавни ловни стопанства, които бяха на световно ниво и страната ни се славеше със световни рекорди на трофеи.
След 10.11.1989 г. разни новобогаташи с дебели вратове, златни синджирчета, модерни джипове и модерни оръжия тръгнаха денонощно из ловните полета и видяха сметката на дивеча. Бракониерството винаги го е имало. Ловец светец няма, но у нас то е свързано с големи жестокости към живите същества. Ще посоча случаи от дългогодишната ми практика като горски и ловен служител. И преди, и сега бракониерите имат практика да залагат примки и капани за залавяне на дивеч. Като минавах вечер покрай фуражните складове на стопанството, в което работех, засичах диво прасе с необичайно поведение. Една сутрин служителите го донесоха мъртво. Беше се хванало в примка и в стремежа си да се освободи беше си заклюпило устата, така че не е могло нито да пие, нито да яде. Тази гледка и досега ми е пред очите. Разпоредих на служителите да наблюдават непрестанно заложените примки. Един ден намерили току-що хванало се прасе на примка. Не след дълго се появил човек с фотоапарат. Видял прасето и се приготвил да го снима. Служителите го поставили до прасето и го снимали, а той получи подходящо наказание. Имаше и бракониерска практика да залагат по картофените ниви картофи с поставени в тях взривни капсули. Неописуема е гледката на разкъсаната уста на още живото прасе. И сега продължава практиката да се ловува нощно време на фарове.
Беззащитните зайци и други животни биват изтребвани масово. Една сутрин в близост до Асеновград намерихме 40 заешки кожи след нощно ловуване.
Отношението към домашните животни в цивилизованите страни е подобаващо. У нас обаче често се изхвърлят на улицата или в гората домашни кучета и котки. Тровят се, убиват се и се подлагат на какви ли не гаври. Тези животинки са най-привързани към човека и е необяснимо отношението на някои хора към тях. Не бих пожелал нищо добро на такива хора и на бракониерите. Не бих пожелал нищо добро и на тези, които ми убиха кучето – немска овчарка, което само не можеше да говори.
Много се изтъкваме като европейци, но в отношението си към природата съвсем не сме такива.
Христо Христов-Референта, Правец
