Плашат ли се синдикатите от Мая Манолова

След отстраняването на омбудсмана на България Мая Манолова от заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество се питам - имаме ли синдикати в България. Не се учудвам от реакцията на Валери Симеонов, който е председател на Съвета. Той е политик и коректно де юре се придържа към процедурата.

Реакцията на представителите на бизнеса също ми е ясна. Манолова в качеството си на обществен посредник не ги остави на мира. А до нейната поява те живееха, ако не в абсолютен, то в сериозен комфорт. Естествено, че няма да я искат и ще се радват на отстраняването ѝ. Още повече когато се гледат законови промени, целящи да отрежат правата на миньорите. Те са ясни. Повече ме изненада, да не кажа - шокира, поведението на синдикалните лидери, присъствали на съвещанието. Да ме прощават, но жалка картина изглеждаха те по репортажите. Навели глави, със зачервени бузки. И от устите им - ни дума, ни вопъл, ни стон. И за какво е всичко това?! Защото представител на една официална институция е отишъл на съвещанието на тристранката, без да е поканен официално? Едва ли. Та Манолова е един от авторите на законопроекта и нейното присъствие там е повече от естествено.

Очевидно причината трябва да се търси другаде. И тя е в политиката, дейността и работата на синдикатите в България. С една дума - в манталитета им. Някой може ли да се сети за едно тяхно действие, което е довело до някакви реални резултати за трудещите се у нас. Нещо, с което да са се преборили. Нещо, което да са отстояли. Да са стигнали до резултати, които практически да облекчат хората на наемния труд в България. Мисля, че няма да има.
 
Тодор КРЪСТЕВ, Пловдив