В навечерието на Деня на народните будители се появи информация, че група безродници, включваща и университетски преподаватели, отново възражда един стар проект, отхвърлен спонтанно от цялата българска общественост още преди две години. Става дума за орязването на учебните програми по българска литература, изучавана главно в гимназиалния етап. Удобен повод за това е новият образователен закон.
Един бегъл поглед показва не промяна, а покушение срещу българската литературна класика. Напълно неудобни се оказват Ботев и Вазов. На тях отдавна им се канят различни политици с либерални възгледи и гравитиращите около тях псевдоучени. А и сега му е времето, напиращият няколкомилионен мигрантски поток към Европа като нищо ще промени не само етнически, но и религиозно Стария континент.
Някак си неудобно е да се преподава за беснеещия турчин над бащиното огнище или за любовта между Бойчо и Рада, която има по-скоро обществени тежнения, отколкото лични.
В проекта са орязани Алеко Константинов, Елин Пелин, Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов, Вапцаров. Истински новаторски принос в методиката на преподаване е идеята да се добие представа за цяло произведение, като се изучават една-две глави от него. И това грози не само Вазов и „Под игото“, но и една от най-уникалните български творби – „Бай Ганьо“. И това е обяснимо, днес героят на Алеко е навсякъде – в Европа, в журналистиката, около царя, в парламента, в двете сгради на „Дондуков“. За какво им е на децата да го учат, нали го гледат всекидневно.
Премахнат е и романът „Тютюн“ за сметка на „Осъдени души“. Вероятно защото испанската история и испанският колорит са по-близки на учениците, отколкото българските тютюноработници и техните проблеми. А и не върви да преподаваш за олигарси, когато животът днес преминава под знака на тяхното всекидневно присъствие и воля. Можем само да гадаем какво предстои с орязването на учебното съдържание и по другите предмети. Учебни програми за бъдещи гастербайтери, за хора без чувство за национална гордост и достойнство, за хора с ниска обща култура и слугински манталитет.
