Отворено писмо до премиера от една пенсионерка: Знаете ли, г-н Борисов...?

България имаше един Тато, при когото живеехме с евтиното папо и който ни остави доста “бисери” за социализЪма и приземяването, за полупроводниците и целите проводници... 

За по-малко години в управлението Вие ще оставите повече “незабравки”: за некачествения мат’риал; за лелите и каките; за телешките пържоли на кучето; за сланината и най-вече за това, че днес в България нямало бедни, защото банките пращели от пари(?). А знаете ли, г-н Борисов, колко са тези спестовници и кои са те? Знаете ли, че със сядането си на трона г-жа Демокрация пенсионира хиляди учители, определяйки им мизерни пенсии, и останалите все още живи съществуват с убийствените 160-280 лева?

Знаете ли колко са висшистите клошари, сред които има и хора на науката и изкуствата? В същото време има други с по няколко апартамента, с луксозни жилища, даже и с частни улици? В тези дворци не се допускат даже инкасатори! Господата си измислят едно потребление - 5 кубика вода месечно и толкова плащат, при положение че в дворовете им има фонтани, зелени площи, басейни, в които се оглеждат горните етажи на замъците им...

Знаете ли за зулумите на кметове по места, където се продава общинска собственост на смешни цени, за да има и за “под масата”; турци изкупуват земя с подставени лица; общината обработва земи без знанието на собствениците им, а ако те открият далаверата, получават по 3-4 лева на декар годишна рента.

Знаете ли какви са пътищата в Странджа и в така наречените Западни покрайнини? Има едно градче Земен, откъдето тръгваше всеки ден автобус за Треклянска община (Кюстендилско). Рейсчето го няма, шосето е в кратери и в скоро време гората ще го превземе. Невидяло ремонт повече от две десетилетия, то не съществувало вече и в пътната мрежа на България(?). Все още останалите живи в този край, забравен от Бога и властници, за да стигнат до София, трябва да заобикалят през областния град.

Г-н Борисов, приземете се! Метрото и магистралите са удобство, няма спор, но за кого от Вашите поданици? Вас Ви блазни мисълта да останете в историята като владетел-строител. Къде е грижата и задължението Ви към малките хора - огромното мнозинство, което вегетира не само в периферията на България, а и в самата столица? Достатъчно е да се качите на влака за Кюстендил и да се “полюбувате” на панорамата в участъка Захарна фабрика - Владая. Добре би било да поразходите до там и някои от високопоставените си гости от ЕС...

Да спра ли дотук? И десет страници няма да стигнат, за да излея болките на България. Чудно ми е само защо аз, дребничката, обикновена, никому неизвестна пенсионерка заедно с милиони като мен виждаме и сещаме тези болки, а Вие - голям, световноизвестен, качен на високата камбанария, не ги виждате. Ако не ги виждате, защо Ви е високата камбанария? Ако ги виждате и нехаете - как се нарича това?

Нали знаете, г-н Борисов, че всичко има край. Стресираният от мизерията и неправдите българин започва да озверява. Като махнем разчистването на сметки между мутрите, знаете ли колко убийства стават у нас годишно - семейни, съседски, улични, показни, тайни?... Ескалацията расте - няма да Ви казвам с какво завършва тя. Само се надявам да погледнете и по-далечко. По-далечко от метрото, магистралите и... банките...

Ваша поданичка:
Мария СЛАВКОВА,
пенсионирана учителка с месечна пенсия... /не се чете/