Не мърсете Борис Христов за долни политически цели    

 
Винаги се вбесявам, когато имената на велики хора се използват за долни политически цели. Не съм поклонник на Радан Кънев, нито пък познавам г-н Желязко Тодоров от Карлово, автор на материала в брой 2 на „Ретро”. Но нещичко зная за Борис Христов. Факт е, че неговите църковни песнопения бяха записани по време на соца в храм-паметника "Св. Ал. Невски”. Истина е, че той пя на всички световни сцени, но също така е факт, че той не бе допуснат никога да пее на българска сцена.

Това бе най-голямата му мъка и трагедия.
Вярно е, че никога по онова време "Многая лета" не прозвуча по българското радио и българската телевизия. А иначе всеки може да е слушал не само Борис Христов, а и много други неща, които не бях разрешени. Тежко ти, ако влезеш в храм, пък още повече да се венчаеш или да кръстиш детето си. Веднага те обявяват за народен враг. Което бе разрешено за едни, за други - не! Защото даже децата се деляха на три: деца на активните борци, деца на народа и деца на народните врагове. Всеки сам се контролираше и внимаваше да не прекрачи рамките на позволеното за него.
 
Стойко Стойков, Казанльк