Селото ни загива, закриха ни телефоните  

 Държавата продаде всичко от общините ни в Северозападна България, всичко беше унищожено. Нищо не остана по селата от далавери, мръсотии, престъпления. Ужасни неща стават и с нас, селяните, в северозападния край на област Видин. Многовековната ни гора беше изсечена и отиде в Гърция и Румъния. Останаха само шипки и драки. Тук е пустиня. Кметът на общината Борис Николов се гаври с нас. Той обедини 5 села с един кметски наместник, и то жена, която живее в града. Това е голяма глупост. Всичко в тези села е тъмна Индия, нечувана съсипия. Няма тротоари, улиците са буренясали, в гробищата не можем да влезем една свещ да запалим за близките си.

А така ли беше при социализма – не. Тогава имаше ред и власт, съд, прокуратура, милиция. Сега това го няма. Сега в общината само големи заплати получават и пет пари не дават, че хората живеят като в кочина. Назначават ни лоши кметове, които не милеят за нас. На никого не му пука, че питейната ни вода е замърсена. Вкараха във водопровода друга вода, от която пиеха само животните на стопанството някога. Закриват ни телефоните и повече от 3 години нямаме телефони.

Боли ме, жал ми е за селото, че си отива. А то е заради лошите ни управници.
 
Лиляна Бонина, с. Праужда, Видинско