Казват голям бил, хубав бил, а като ви попадне в ръката, нито е хубав, нито е голям... хлябът наш. И ако го сложите на котлона или на тостера, филиите стават нещо като нищо. Много вода, много мая и тричаво брашно. Това е хлябът наш. Какво да кажем за корите за баница. Баницата е на предно място на трапезата. Купувам кори “Фини точени кори”, 500 г. Икономисвам името на марката. А се оказва, че корите са тънки, да, то брашно има ли в тях? И много вода, затова пакетът е тежък. Водата, за зла беда, по неумолимите закони на физиката при загряване се изпарява. И така няма голяма баница. Изпарила се е.
Като сме европейци баш, защо на опаковката не пишат какъв е процентът на водата, на сухото вещество “брашното”, на мазнините и на солта във всеки хранителен продукт? И особено в сиренето и кашкавала. Искаме информация, искаме цивилизовано, професионално отношение от страна на производителите. И колко мляко има в млечните продукти. Говори се за внос на “сухо мляко от Украйна”... И колко палмово мляко има, което е вредно, тъй като спада към наситените мастни киселини. Гъстотата на киселото мляко е по-голяма от нормалната. И най-важното - колко лактобацилус булгарикус съдържа? Искаме такова кисело мляко, каквото се изнася в Япония, че японците са луднали по него. Месото го “реновират”, пълно е с хормони, от което се получават физиологически отклонения, особено при момчетата. С тази изкуствена, менте храна се обясняват и промените в метаболизма и последващото патологично напълняване.
Краставиците за три дни се спаружват. Да изброявам ли още?
Оставени сме сами на себе си. Ние, гражданите, данъкоплатците, нямаме защита от държавата, от институциите, както е в европейските страни.
Заявяваме, ние “обикновените” хора, гласоподаватели, данъкоплатци, за които се сещате само в предизборни кампании, ние не сме опитни зайчета за предизвестени резултати. Настояваме, изискваме за стриктен контрол върху производството на хранителните продукти и зеленчука. Очакваме тежки, не символични глоби при отклонения.
Настояваме за ясно, четливо изписване на всички ингредиенти (съставки) в проценти от страна на производителите. Не можем и не искаме да сме специалисти по всичко. Това е несериозно.
Има специалисти, на които им се плаща за това. Явно, на най-високо ниво, парламентът, институциите, държавата да вземат отношение за храната на народа. Държавата да си поеме функциите.
Лили ВОДЕНИЧАРОВА, София
Настояваме да има стриктен контрол върху производството на хранителните продукти
0 коментара
Все още няма коментари