Какво става с безплатното саниране?

Златка СТАМАТОВА, София 
 

На въпросите ви трябва да отговорят тези, които тръбят повече от четвърт век, че само те могат да ни управляват, оправят и т.н. Не си спомням през тези години на безкраен преход, обогатяващ една самодоволна върхушка за сметка на обедняващите милиони граждани, извинете, “обикновени граждани”, накратко електорат, за разлика от “необикновените” - хищни и притворни, да са получили нещо от държавните институции. 
 

Не казвам от държавата, защото ние сме държавата, но онези нагло си я присвоиха и един ни дава пенсии, поръчва да ни се закрива железницата, да се строят магистрали, още неоткрити, влизат в ремонт, а ремонтът в друг ремонт, който иска ново проучване, проектиране, в крайна сметка финансиране и т.н. 
 

Канят собствениците на апартаменти в панелните сгради, в изградените с пакетоповдигащи плочи, с едропанелен пълзящ кофраж, въобще строените по индустриален способ, да кандидатстват в програмата за безплатно саниране.  
 

Но най-напред кандидатите да регистрират сдружение за цялата сграда, независимо от входовете в нея, по бланка-образец и т.н. Важно е да знаете, че Управителният съвет действа от името на всички собственици в сградата, дори и на тези, които не са гласували и не са подписали съгласие за сдружаване.
 

Впрочем Конституцията на Република България прогласява в чл. 44, ал. 1, че гражданите могат свободно да се сдружават. Тогава защо да са длъжни да регистрират сдружение, за да получат нещо, неизвестно какво, понеже общината ще определя правилата за избиране на фирми, които ще обследват, на други, които ще проектират, на трети, които ще изпълняват, както и за осъществяващите строителния и авторски контрол. Много важен е и изборът на банка, която да работи със средствата. Българската банка за развитие е посочена от управниците, а не от гражданите. Те нямат права да участват в тези процеси. Ще могат да бъдат пасивни наблюдатели и да плащат за непредвидени, неочаквани и неискани от тях харчове, възникнали в процеса. Колкото до ефекта за енергийната ефективност, защо се срамуват да ни запознаят с “челния европейски опит” на Германия, откъдето ясно споделиха, че не това е пътят. 
 

Натискат ни бързо и без да познаваме клаузите на един куп съпътстващи документи, да приложим чл. 25, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС): “За усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване на собствени средства с цел ремонт и обновяване на сгради в режим на етажна собственост собствениците могат да учредят сдружение. Сдружението е юридическо лице, създадено по реда на този закон. Могат, но не са длъжни. 
 

От друга страна, същият ЗУЕС, в чл. 11, ал. 1, т. 10, б. “в”  прогласява, че Общото събрание приема решения и за обновяване на сградата. Защо тогава да ручаме жабетата. По-нататъшният коментар е излишен.