И Вежди няма да опази Тютюневия град

Разрушеният тютюнeв склад на ул. "Одрин" 8 в Пловдив е една от най-красивите и внушителни постройки в т.нар. Тютюнево градче. Тя е строена в началото на 20-те години на миналия век и е декларирана като културна ценност. Пловдивчани казват, че именно тази сграда е вдъхновила Димитър Димов да напише своя епичен роман "Тютюн". Е, няма я вече. И колкото и да се пъне културният министър Вежди Рашидов, едва ли някой някога ще възстанови това бижу със стенописите на Вълчан Петров.

И докато в Пловдив се борят с кметското безхаберие за запазване на тютюневия склад, Захарната фабрика в София практически е вече разрушена. Голямата сграда в комплекса е обявена за паметник на културата през 1998 г. Въпреки че порталът се охранява от пазач и две кучета, всеки може да проникне през дупки в оградата на затвореното училище или „гробището“ за таксита, намиращи се пред община „Илинден“. От целия комплекс на бившата Захарна фабрика са оцелели едва няколко фасади и стени. Всичко ценно е ограбено.

Едва ли обаче някой се изненадва от рушенето на културни паметници в държавата след архитектурните вакханалии в Несебър и Созопол, които не се спряха и пред табутата на ЮНЕСКО. Нищо чудно скоро жертви да паднат и възрожденските къщи в Стария Пловдив и в Копривщица. Всичко това обаче е само късна последица от културата на тоталното унищожение и поругаване на миналото. Резултат от този вандализъм са множеството грозни скелети от кооперативи и промишлени предприятия от соца, които бяха изтърбушени и унищожени само защото са работили в идеологически отречено време.

Е, каква е разликата с хунвейбините в Китай, с кхмерите в Камбоджа и с талибаните, които разстреляха статуите на Буда в Афганистан. Не, не, не ме убеждавайте, че това е демокрация от европейски тип.
 
 
Манол МИХАЙЛОВ, София