ГЕРБ да реши с кого ще играе  

Изминалите дни определено не бяха добри за българската демокрация. Една миниатюрна, почти кръжочна партия излезе от управляващата коалиция и премина в опозиция. Уж опозиционна, ама не съвсем. Един от лидерите й, по стечение на обстоятелствата - и здравен министър, се заинати и отказа да се подчини на партийното решение. За добро или за лошо, все пак стана ясно, че в българската политика има и хора, които наивно вярват, че рицарските жестове имат някаква стойност. Независимо че каузите, които защитават, остават по-скоро неясни за обществеността.

Другите няколко бутикови партии от псевдокоалицията, наречена Реформаторски блок, побързаха да се разграничат от колегите си и да ги заклеймят като по времето на партийните пленуми отпреди четвърт век. И не от принципни съображения и хъс за реформи, а от елементарно властолюбие. Може ли да си представите комунистическата снаха Кунева, която днес се е отказала от фамилията на съпруга си, в опозиция. Има ли нещо по-неблагодарно от това за един политик, захапал със зъби кокала.

Затворете очи и мислено си представете физиономиите на Божидар Лукарски, на просветния и на военния министър. Мислите ли, че тези хора някога ще се върнат не във властта, а в политиката въобще, ако излязат от нея. Абсурдно е дори да си го представят. Ето защо присъдружната на ГЕРБ коалиция се тресе от скандали и не може да роди нищо позитивно. Че Радан е облъчен от слугуването на Командира е очевидно, но прав или крив, той се опъна. И още нещо. През юли беше постигнато някакво съгласие. Сега то беше пренебрегнато. ГЕРБ все пак трябва да реши с кого ще играе. И големите партии също са длъжни да проявяват лоялност. Защото заигравките с Гоце и другите крият много повече рискове. Титанът от Сирищник на своите заби нож, та чуждите ли ще пожали.
 
 
Иван Асенов, София