Докъде ни докара политическата простотия

Може би преди повече от 25 години  четох сентенциите на световен учен по въпроса за политическата простотия и ми направиха огромно впечатление. Последно проведените избори ме принудиха да се върна отново към тази тема.

Политическата простотия дава отражение в целия международен, политически, икономически, културен, образователен живот на всяка една страна. Ето един елементарен пример, който показва същността на проблема: хората не са в състояние да преценят, че продавайки гласа си за 50 лева, си осигуряват за четири години статуквото, което никак не е радостно, а изпълнено с глад и мизерия. Или това, че се отказват да гласуват, заявявайки, че всичките са маскари, като не могат да преценят, че така отново затвърждват статуквото. Защото техните гласове се разпределят между влезлите в управлението партии.

Много хора не са в състояние да определят коя партия ще защитава техните права и ще им осигури работа и щастлив живот, за да дадат гласа си за нея. Политическата простотия се насажда и от определени кръгове олигарси, за да могат по-лесно и безпроблемно да управляват и експлоатират народа.

Да дадеш няколко милиарда за самолети предварително и да чакаш 4 години да ги получиш, е супер простотия и излиза скъпо на държавата. Само лихвите на тези милиарди за тези години са милиони загуби. Да не говорим, че за тези години можеха да се използват в друго направление, където да носят доходи на страната. Да изпълняваш всичко, което ти се нареди от ЕС, без да разсъждаваш, отговаря ли на интересите на народа и страната.    Политическата простотия съществува както в целия свят. Освен Владимир Путин няма друг световен лидер да се отличава. Европейският съюз беше създаден с друга цел, но ръководството му бе превзето от политическа простотия, която промени напълно целта и имаше периоди, в които се нареждаше на страните да произвеждат само прави краставици, овални домати, отглеждане на щастливи прасета и кокошки и др. Премахва се суверенитетът на отделните държави. Отслабва се тяхната военна мощ, икономика, национална култура. Колкото по-рано се осъзнае това и се вземат мерки за политическа просвета  на народите, толкова по-щастливо ще живеят хората. 
 
Христо Джуров