Докато има русофили, ще има и русофоби!

Защото “това е толкоз просто и логично”, тъй като всяко нещо, включително и най-златната монета, има две страни, има плюсове и минуси.  Наистина в резултат на 10-ата руско-турска война и единствено победоносна на политическата карта на Европата отново се появява окастрената българска държава и ние, българите, сме дълбоко признателни...

Но цяло хилядолетие преди това, когато в Русия възприемат християнството от Византия, от България получават наготово писмеността си. Но понеже е било твърде отдавна, те са го забравили и май не желаят да си го спомнят. Преди “голямата промяна” ми попадна един учебник по история за висшите педагогически училища в СССР. И в този учебник за учителите на половин страничка ставаше дума за делото на солунските братя Кирил и Методий и нямаше нито ред за ролята на България за неговото развитие и разпространение чак до Монголия. Нека си припомним, че глаголицата, сътворена от светите братя, е била предназначена за Велика Моравия на княз Ростислав, но след изгонването на техните ученици някои от тях намират пристан в българската държава, където създават преславската и охридската книжовни школи. По съветско време все пак се намери един световен учен, академик Дмитрий Лихачов, който се опита да припомни този факт на братушките, като бяха  организирани тържествени чествания по случай 24 май в Мурманск, Владивосток и даже в Москва, но скоро след това той си отиде от този грешен свят. Жалко, но факт!

Веднъж се присламчих до група екскурзианти от тези, с тюбетейките, пред паметника на св. св. Кирил и Методий, които пред едноименната библиотека в София бяха много учудени от чутото, защото за тях Ленин им е дал азбуката, която е заменила арабската писменост сред мюсюлманите. То и Мустафа Кемал паша прави нещо такова в Турция, но от това латинската азбука не става турско-мюсюлманска. А пък ние, българите, поради комплексираност не смеем да заявим, че даже и румънците допреди век и половина са използвали писмени знаци, произведени в България. Ако не беше това демократично явление - българската писменост - нямаше да има нито кой да ни освобождава, нито кого да освобождават, защото щяхме да сме се претопили и изчезнали на този ветровит балкански кръстопът. Така мисля аз!

 Георги БОНКИН-трети, София