Безсилието пред злото в разказите на Елин Пелин и Йовков

Два разказа на българските класици Елин Пелин и Йордан Йовков, които приживе нe са били в особено близки и колегиални отношения, удивително напомнят за днешната криза с коронавируса. Става дума за „Напаст божия“ и „През чумавото“. Безсилието на хората пред злото и опитите да се преживее по някакъв начин, отчаянието и страхът са в темата на двата текста.

Църковната практика, която остава сляпа за истината и тежестта на ситуацията, е в центъра на Елин-Пелиновия разказ. Поповият кладенец е първопричината за появата на заразата. Свещеникът, който си води своите литургии, без да се стреми да види истината в очите. Това да ви е познато? И днес под заплахата от коронавируса има незатворени църкви, а църковните архиереи твърдят, че в храмовете вирусите не се прихващат. Би било хубаво, ако е така, но за жалост не е. При Йовков пък е интересна реакцията на хората. Първоначално те се затварят по домовете си, скривайки се символично от злото.

Всъщност днес, без да има някакво лекарство за новата коварна болест, единственото противодействие е самоизолацията. Тази мярка се препоръчва не само от нашия щаб за борба с епидемията, но и в целия свят и тя е единствено работещата.

И още нещо интересно има в разказа на писателя. В моменти на криза общността интуитивно търси не само спасение, но и спасител. При Йовков този символичен спасител е хаджи Драган. Днес хората припознават като такъв генерал Мутафчийски, който излъчва едновременно компетентност, спокойствие, но и рязкост и категоричност, когато се наложи. Иначе жертвите ги има и в двете творби. Дано поне този паралел да избегнем.
 
Никола Симеонов, Варна