Някъде през 80-те години София кандидатства за домакинство на зимна олимпиада. Като основно предимство се сочеше близостта на планината Витоша, която би могла да се превърне в място за провеждане на състезанията. Разбира се, след мащабно строителство на основни съоръжения и реконструкция на съществуващите. Тогава нещата не се случиха, за добро или за зло. Но факт е, че в онези години имаше някаква база, която поне подпомагаше както елитния спорт, така и масовия. Софиянци масово се възползваха от нея и през почивните дни буквално превземаха планината със ски, шейни или просто на разходка сред зимната природа.
Днес вече това е невъзможно. Грозно стърчат скелетите на съоръженията и ако някой ентусиаст все пак реши да рискува, това си е за негова сметка. Разрушени заслони, унищожени маркировки, оредели тук-там работещи планински хижи, в които да си починеш, да се постоплиш, да се подкрепиш. И те също са в окаяно състояние, държат се единствено на ентусиазма на все още, макар и трудно, оцеляващи хижари. Десетки изоставени почивни бази на бивши заводи и предприятия. Някои от тях вероятно могат да бъдат подновени, но ги няма хората. Вече рядко можеш да видиш в съботно-неделните дни скиори със семействата си, с шейни и детска врява. Превозът е проблемен, а двата пътя до „Алеко“ и Златните мостове са в окаяно състояние. А тази планина е като торба с пари, хем общината ще печели, хем и хората ще могат да отдъхват пълноценно. Не е необходимо да се открива топлата вода. Просто да се почерпи от стария опит. Уви, планината се превърна в заложник на нагли бизнес интереси, на политически сметки и на какво ли не още. За сметка на хората от пренаселения град.
Иван Асенов, София
Все още няма коментари