Проф. Тодор Кантарджиев: Не мажете кърлежите с олио, така пускат заразата!

Бум на кърлежите у нас отчитат експертите. Причината са относително високите температури през зимата и валежите в последните дни. В резултат на това популацията е по-голяма, а кърлежите тази година - много по-активни.

Парковете и тревните площи навсякъде са обработени още през април, а по разпореждане на общините някои от тях и повторно. Въпреки това дъждовете са оказали влияние, смятат специалистите по дезинфекция. Яйцата малко или много не се повлияват от обработките. Фактът, че от началото на годината имаме много по-често малки кърлежчета, говори, че годишните обработки са редуцирали възрастните кърлежи, казват експерти. Именно възрастните екземпляри често са носители на лаймска болест. От началото на годината здравните инспектори отчитат по-малко случаи на заразата, отколкото за същия период на миналата година, но повече ухапвания.

Много е важно след всеки излет навън да преглеждаме кожата си за кърлежи. Един кърлеж трябва да се намира 12 часа в кожата ни, за да пренесе някакво заболяване. В първите часове риск няма, казва проф. Тодор Кантарджиев от Института по заразни и паразитни болести. Той посочва и три изключително важни неща, които трябва да знаем и спазваме за този сезон:

„Първо, да се пазим от кърлежи и там, където не е косено и има риск от кърлежи, не трябва да се разхождат деца, кучета. Докато българинът, като види, че някъде не е косено и има високи треви, си пуска точно там децата. Второто важно нещо е след всеки излет кожата да се преглежда детайлно, тъй като в първите часове, когато кърлежът е впит в кожата на човек, риск за заболяване няма. Третото много важно е хората да не чакат и да търсят специална медицинска помощ“, обяснява специалистът.

Проф. Кантарджиев дава и съвети за това какви са най-безопасните начини за вадене на кърлежи. „Кърлеж се вади, като се хваща с пинсета най-близо до кожата - там, където е хоботчето му. За тази цел има по аптеките приспособления за вадене на кърлежи. Хваща се хоботчето близо до кожата и да се дърпа нагоре. Кърлежът не трябва да се върти, да не се маже с олио и да се задушава, защото това води до риск от заразяване, тъй като кърлежът преживява стрес и връща кръв. Тогава е най-големият риск от заразяване. Ако се скъса хоботчето, то се изважда с чиста игла“, казва експертът.

По негови думи трябва да се внимава човекът, който вади кърлежа, да не изцапа ръцете си. „Най-хубаво е да се вади с медицински ръкавици и след изваждането на кърлежа да се дезинфекцират ръцете. Мястото, където е бил кърлежът, също се дезинфекцира и се наблюдава следващите дни - има ли поява на черно петно, растеж на петно, тогава има риск и трябва да се консултираме със специалист“, допълва той. Според данните на Националния център по заразни и паразитни болести случаите на лаймска болест и марсилска треска ще зачестят, а именно това са най-честите и опасни инфекции, предавани от кърлежи.