Женихът Тодор Бурмов подписва първия предбрачен договор 

Женихът Тодор Бурмов (1834-1906), е роден в с. Нова махала, Габровско. Завършил е Духовна семинария в Киев. Връща се в Габрово като учител, но скоро е вече в Цариград, където също учителства - в училището към българската църква “Св. Стефан”. До Освобождението е редактор на три вестника, кореспондент на руски издания, счетоводител на руската болница, преводач и съветник в руската легация. Жени се на 27 г., което за ония години си е зряла мъжка възраст. Не е богат, но е завидно образован, интелигентен и известен в тогавашния български елит. 

Младоженката Мария Първова-Золотович (1835-1916), която наричат 

Марионка, е обикновено българско момиче

Майка й починала рано. Влиза в брак на 26 г., вече “стара мома”. Мария обаче има богат вуйчо - Георги Золотович (1799-1881) от Калофер, “тежък” търговец, един от лидерите на Цариградския български кръг, който бди над осиротялото момиче като неин пръв роднина. Вероятно той е избрал жениха, когото е познавал от участието му в църковната борба. Има сведения, че все пак това не се е случило без съгласието на момата. 

Сгледата става на 6 август 1861 г. в дома на Н. Тъпчилещов на остров Халки, вилна зона на богатите цариградчани. Не е ясно дали преди това младите са се виждали някъде, по всяка вероятност - не. Очевидно става дума за брак по сметка - момата е попрезряла, а женихът - не особено богат, но за онези времена тази “сделка” си е в реда на нещата, никой не се чувства засрамен или унизен. По всяка вероятност и Марионка е благодарна на вуйчо си за намесата и помощта, а и Тодор Бурмов се е радвал на сродяването с тази фамилия, известна и уважавана.
Годежът е на 15 август, 

а сватбата - на 8 октомври 1861 г. 

в българската църква на Фенер. Преди венчавката е подписан брачният договор, наречен “съгласително писмо”, нещо абсолютно ново в нашите традиции. Свидетели при подписването са Никола П. Тъпчилещов и д-р Захарий Струмский, българи с положение и “от сой”. 

След задължителната уводна част в документа се описват зестрата (чеизът) на момата, състояща се от пари в брой и предмети, а също и задълженията, поети от страна на вуйчото попечител. 

Золотович дава на племенницата си огромна сума - 100 000 гроша, които се равняват на 1000 лири или съответно на 7,216 кг злато

За сравнение, по това време един литър ракия е струвал 4 гроша и половина, една пушка - около 530 гроша, а средната заплата на работник в ножарските работилници в Габрово при работа от тъмно до тъмно е била 4 гроша. 

Посочено е, че една трета от лихвата на тези пари ще е на разположение на младоженката за лични нужди, а останалите две трети се поставят под управлението и разположението на съпруга й за общи домашни разноски и нужди. Този текст доказва, че по онова време на жената не е позволено да се разпорежда със семейния бюджет, колкото и да са напредничави и либерални възгледите на съпруга й.

В моминия чеиз преобладават мъжки и женски дрехи, бельо и обувки, спално бельо, кърпи за бърсане, тъкано платно и др.

Списъкът е толкова точен, че дори е отбелязано какви са обувките - зимни или летни, употребявани ли са, или са нови. Чеизът включва още и покъщнина - креват, ракли, килими, одеяла, покривки, завивки. Брачният договор фиксира и задълженията на Георги Золотович, който не само дава богата зестра на племенницата си, но предоставя на младите къщата си на остров Халки, заедно с обзавеждането. Той дава и допълнителна рента (по 60 златни турски лири годишно) на новобрачната двойка, в случай че те решат да напуснат турската столица или се преместят да живеят на друго място - по принуда, ако съпругът смени службата си, примерно.
 
Описани са и даровете на жениха за булката - златни и сребърни бижута, украсени с диаманти,

няколко чифта обици, пръстен, кръстче и гривна. Договорът е съставен в три екземпляра - един за Тодор Бурмов, друг за съпругата му и трети за Георги Золотович, подписан лично от тях и от свидетелите. Днес този любопитен документ се съхранява в архива на Народната библиотека.

По време на Освободителната руско-турска война Тодор Бурмов е губернатор на Пловдив и София. Княз Александър I го посочва за първи премиер на Княжество България. През 1879 г. е и министър на вътрешните работи, и министър на народното просвещение за няколко месеца, а през 1883 и 1886 г. на два пъти е министър на финансите, след което се оттегля от активна държавна дейност и се занимава с журналистика. 

Мария, като повечето българки по това време, изцяло се отдава на семейството и не се занимава с политика. Нещо повече - тя смята политиката за твърде несигурно и главоболно занимание. Твърди се, че когато той й съобщава, че в качеството му на един от водачите на Консервативната партия в Княжеството е натоварен от княз Батенберг да състави първото българско правителство, тя най-напред го пита: “И колко пари ще получаваш за това?”. Не знам още, отговаря Бурмов. “Преди да се съгласиш, трябваше да попиташ! Умните хора правят пари, а глупавите - политика!”, отсича госпожата. Всъщност и самият й съпруг след време така ще се отврати от политическите боричкания в новооснованата държава, че ще остави на своите деца и внуци следния завет: “Никога не се занимавайте с политика!”. 

Всъщност точно така и става - потомците му живеят главно в чужбина - във Великобритания, Швейцария и Швеция, където имат успешна кариера в други области на живота - музиканти, дипломати, лекари. За удивление, не са забравили корените си и задължително говорят български, интересуват се от събитията у нас, познават историята ни. 

Един от тях, правнук на Рада Бурмова, Джон Бризби, е закупил няколко къщи в с. Баба Стана и не само идва често в България, но е учредил и стипендия за един студент и 40 ученици.

Макар и да се свързват “по сметка”, двамата съпрузи Марионка и Тодор Бурмови имат щастлив семеен живот. В първите девет години им се раждат четири дъщери - Надежда, Анна-Любица, Рада и Райна, последната умира едва на годинка при едно дълго пътуване на семейството от Цариград до Габрово. От запазената брачна кореспонденция се вижда, че когато са разделени, те си пишат почти всеки ден, а понякога и по 2-3 пъти дневно. Писмата на съпругата започват с “Премилейший ми Бурмов”, или “Дражайший ми Тодоре... “. Наред с всичко друго, в тях Мария пише колко е самотна без него: “Не знаеш, колко си ми мил...”, “Колко ми е трудно без тебе!”. Тодор също е нежен със съпругата си. Обръща се към нея с “Любезнейшая ми Марионке...” и завършва с “Твой завсякога Т. Бурмов”.