Защо руснаците избират датата 3 март

След пленяването на армията на Осман паша в Плевен през декември 1877 г. Османската империя прави неколкократни постъпки към руската страна за примирие, но без успех. Междувременно руските войски разбиват турците при Караагач и превземат незащитения Одрин. Там на 31 януари 1878 г. е подписано примирие. Дни по-късно започват мирните преговори между двете страни в конфликта.

За пръв пълномощник от руска страна е избран граф Николай Игнатиев, който дълго време преди това е посланик в Цариград и именно заради това познава добре системата на Османската империя, запознат е и с исканията на българския народ. Вторият руски представител е Александър Нелидов – началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Участие в преговорите взема и княз Алексей Церетелев, който е един от първите чужденци, видели намесата на османската войска след Априлското въстание през 1876 г., и е сред изработилите териториите на българската държава по време на Цариградската конференция.

Мирните преговори започват на 13 февруари, след като в Одрин пристига първият член на турската делегация – външният министър Савфет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият – Садулах бей, посланикът на Османската империя в Берлин. Преговорите вървят трудно. На 24 февруари се изпраща руски отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано – днес квартал „Йешилкьой“, част от предградието „Бакъркьой“, разположено на 10 км от историческия център на Истанбул. В къщата, в която е настанен граф Игнатиев, преговорите продължават. В Сан Стефано пристига и Великият княз Николай Николаевич – главнокомандващ руските войски.

На 28 февруари преговорите са прекъснати. Граф Игнатиев уведомява княза, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението – подновено. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.

Най-сетне на 3 март (19 февруари ст. ст.) прелиминарният мирен договор между Руската и Османската империя е подписан. Руснаците неслучайно настояват именно за тази дата – денят, в който в Русия честват годишнината от възкачването на император Александър II.

Свидетел на оповестяването на сключения договор става българският учител в Цариград Благой Димитров. Спомените му за историческия ден са публикувани във вестник „Македония“ през февруари 1934 г.

„През учебната 1877-1878 г. аз бях единствен учител както на основното, тъй и на класното българско училище във Фенер. Директорът на училището Н. Шишеджиев бе избягал с австрийски параход през Триест при руските войски в България. Същото направиха и много други българи, между които и Говедаров, единствен български книжар в Цариград, та немаше отде да се купят учебници за учениците. Впрочем и аз се тъкмях да бягам, но не успях да стигна до австрийския параход поради бдителността на турската полиция и по такъв начин цялата Руско-турска война я прекарах в Цариград.

19 февруари 1878 г. се падна в неделя. Руските войски бяха в Сан Стефано и поради примирието желаещите цариграждани от всякаква народност, а те бяха мнозина, ежедневно сновяха между Цариград и Сан Стефано. А в Сан Стефано можеше тогава (па и сега същото) да се отива с железница, с параход и пеш.

На 19 февруари сутринта аз и някои други потеглихме пеш от Фенер, прескочихме хълма на Султан Мехмед, стигнахме в Ак Сарай и оттам през Стаматя и през Едикуле напуснахме Цариград и се запътихме за Макрикьой. Отминахме това село, минахме демаркационната линия и след малко бяхме вече в Сан Стефано. Когато стигнахме в последното село, сварихме руските войници да обядват. Оттук може да се заключи, че сме вървели от Цариград до Макрикьой повече от 4 часа. Спряхме се пред една група обядващи руски войници. Те тутакси ни дадоха по един къс месо и по едно парче хляб. Благодарихме им и с готовност изядохме месото и хляба. Бяхме много изгладнели.

Сан Стефано бе претъпкан от руски войски от всички родове оръжия и от хиляди цариграждани, които хубавият слънчев ден бе привлякъл тук. Направи ми впечатление, че пред един триетажен паянтов дом, боядисан отвън в жълто, имаше натрупан много народ. Отидох и аз там.

Забравих да спомена по-горе, че от Макрикьой забелязах присъствието в Мраморно море на цяла английска ескадра, и то разположена тъкмо срещу руския лагер в Сан Стефано.

Чрез разпитване узнах, че в жълтия дом са се водили преговори между руси и турци за сключване на мир. Освен това узнах, че този ден, 19 февруари, бил решителен за тези преговори.

По едно време се даде на руските войски заповед да бъдат готови за поход към Цариград. Това разбрахме от настаналата голяма суматоха. Войници и офицери се разтичаха, за да намерят частите си; чуваше се биенето на много барабани и тръбенето на много тръби; много батареи на кариер тичаха, за да вземат позиции и пр., и пр. Отдалечих се от жълтия дом, стигнах на открито и оттам забелязах маневрирането на английската флота, която също взимаше нова боева позиция. Страшните английски броненосци навъртваха оръдията си срещу русите. Явно бе, че примирието бе денонсирано и че военните действия отново почваха. Нашето положение стана критическо. Трябваше да бягаме, а нямаше откъде. Бяхме попаднали между чука и наковалнята. Без да щем, останахме там, дето бяхме.

Както после узнахме, причината за описаната суматоха е бил ултиматумът на русите до турците, с който последните се подканяли да подпишат приготвения вече договор, като в противен случай примирието се прекъсвало и военните действия отново почвали. В последния момент турците отстъпили и не станало нужда да се продължи войната. С това се тури точка както на раздвижването на руските войски, така и на маневрирането на английската флота.

Малко след туй от балкона на жълтата къща граф Игнатиев оповести гръмко, че е сключен мир между Русия и Турция. В тоя момент се роди Сан-Стефанска България“.