“Тая жена ще я гледате, както принцеса се гледа. Косъм не трябва да падне от главата є. Минутка не трябва да бъде нито гладна, нито жадна” – това е заръката на Яне Сандански за грижите, които местните комитети на революционната организация трябва да полагат за отвлечената мис Елън Стоун.
Коя е похитената чужденка?
Елън Стоун е родена на 24 юли 1846 година в Роксбъри, щата Масачузетс, САЩ. Пристига в България през 1878 г., за да работи в американското девическо училище в Самоков. По-късно се премества в Пловдив, за да преподава хигиена, четене и протестантство на жените по домовете. През 1898 г. е изпратена в Солун от Американския съвет за чуждестранни мисии на евангелистко мисионерство сред жените. През този период тук са изпратени множество мисионери, които се опитват да покръстят не само мюсюлманите, но и православните християни.
В края на XIX и началото на XX век, когато се водят освободителните борби в Македония, революционната организация ВМОРО изпитва остра нужда от пари за въоръжаване на своите четници. Да се използват незаконни начини за събиране на финансови средства, пръв предлага Гоце Делчев. С негово съгласие още през 1896 г. пощенски чиновник от Кюстендил открадва 20 000 лева от служебната си каса. Друг многозначителен факт: Яне Сандански предоставя двора си в Дупница за производство на фалшиви сребърни монети.
През лятото на 1901 г. Гоце, Яне и Черню Пеев (Христо Чернопеев) се събират в Кюстендил да обсъдят острия паричен проблем. Сандански предлага да отвлекат княз Фердинанд, но Делчев се противопоставя на такава авантюра.
Решават отвличанията на хора за откуп да стават на турска територия – така още повече да привличат вниманието на международната общност към освободителната борба на македонските българи. Спират се на д-р Джон Хаус, солунски инспектор на американските мисионери в Османската империя. Планът е да примамят Хаус в Банско чрез тамошните протестанти и да го пленят.
В Банско Сандански и Чернопеев научават, че в града е и друга известна и не по-малко важна мисионерка – мис Елън Стоун. Двамата войводи тутакси решават нея да вземат за заложник. Два дни и две нощи Сандански и Чернопеев с още девет четници стоят в засада на пътя Банско-Горна Джумая – на прохода Предела, който по онова време е турска територия. Сандански и хората му са облечени като турци. На 21 август (3 септември по нов стил) 1901 г. минават към 5 ч. следобед през прохода. Американката е съпроводена от 12 протестанти. Между тях са младата Катерина Стефанова от Банско с мъжа си Глигор Цилка – албанец. Набегът срещу протестантите става в местността Подпряната скала. Четниците изскачат изневиделица и пленяват мис Стоун, Катерина и Глигор. В патакламата пада и една жертва – случайно минаващ турски контрабандист, който се опитва да побегне от засадата. Яне Сандански иска да вземе в плен и г-жа Ушева, като я принуди да е прислужница на мис Стоун.
Но възрастната жена припада и след като я свестяват, я пускат да си върви. След няколко часа Глигор Цилка и останалите заложници са освободени. В плен остават мис Стоун и Катерина Цилка. В първите пет-шест дена двете жени непрекъснато плачат. За да ги успокои, Сандански решава да разкрие конспирацията – похитителите са българи, още повече че и дума на турски не знаят. Възниква и още един голям проблем – оказва се, че Катерина е бременна в петия месец. Тогава войводите твърдо решават да не позволят и косъм да падне от главите на заложничките. Нещо повече – всички започват да се готвят за раждането на бебето в полеви условия. Двете жени започват да плетат и шият дрешки. Към приготовленията се включват и домакините на къщите, където похитителите оставят Стоун и Катерина да пренощуват. Грижата за тях поемат местните комитети на революционната организация в селата Покровник, Сушица, Селище, Влахи и други.
В същото време Яне Сандански и другите комити търсят начини да влязат във връзка с представители на САЩ, за да искат откуп за отвлечената американка мис Елън Стоун.
Цената на заложничките е определена на 25 000 златни турски лири – приблизително 110 000 долара. Близо два месеца четниците не успяват да влязат в преговори за откупа. Най-сетне Кръстьо Асенов предава писмо на американския мисионер Еди Хаскъл в Самоков. Мисионерите имат влиятелно лоби в САЩ, което може да окаже натиск върху американското правителство да плати откупа. Хаскъл занася писмото в американската легация в Цариград. Оттам за преговори с българското правителство изпращат Чарлз Дикинсън – генерален консул на САЩ в Цариград. Решението е мисионерите да съберат парите чрез волни пожертвования, а американските власти да гарантират на дарителите, че ще им ги върнат. Дикинсън обаче започва да се пазари за сумата и
преговорите се провалят.
През декември се разнася слух, че при раждане Цилка е умряла, а скоро след нея от скръб починала и мис Стоун. Междувременно преговорите се поемат от мисионера д-р Хаус, касиера на американския съвет в Цариград Уилям Пийт и А. Гарджуло, преводач в американската легация. Еди Хаскъл настоява да се плати изцяло исканата сума. Докато се водят пазарлъците, четата със заложничките непрекъснато се мести от село на село, за да не я открият. Войводите се съобразяват и с термина за раждане на Катерина. А тя вече не вярва, че ще оживее след тежките премеждия и прави пред мис Стоун своето устно завещание. Но вечерта на 3 януари на бял свят се появява едно здраво момиченце. Катерина веднага го кръщава Елена – на мис Елън Стоун. Така заложничките стават три. Плачът на бебето плаши четниците – опасността да ги открият се увеличава. Някои от тях предлагат трите жени да бъдат убити. Но Яне Сандански категорично се възпротивява. Скриват се в родното му село Влахи – днес с. Пирин, Благоевградско. Войводата дава указание на Чернопеев и Кръстьо Асенов „да свършат въпроса, както знаят, защото вече ни бе дотегнало”. Д-р Хаус, Уилям Пийт и Гарджуло установяват контакт с четата и предлагат 14 000 лири. Споразумяват се за 14 500 лири.
Уговорката е откупът да се предаде в Банско на 31 януари 1902 г. На срещата с д-р Хаус отиват Сандански и Асенов. Американският представител е получил парите от сметката на Държавния департамент на САЩ в Отоманската банка в Солун. Пренася ги в дървени сандъчета,
охраняван от 250 турски войници. Сандански пък носи пълномощно от мис Стоун. Той казва на Хаус пред турските аскери, че иска парите за благородна кауза и настоява войниците да се оттеглят. И тъй като те отказват, Сандански и д-р Хаус тайно от тях се договарят да ги измамят. Официално парите трябва да бъдат предадени в местността Арамибунар в Сярско. Хаус обаче преди това изпразва сандъчетата с лирите в джобовете си и ги занася при познати протестанти. Яне Сандански ги взема от тях и изчезва. Колко курсове са направили, само двамата си знаят – общо златото тежало 105 килограма! За да не бъде заподозряна измамата, в сандъчетата вместо лирите сложили оловни куршуми. И тъй като откупът официално не бил предаден на Сандански, д-р Хаус, ескортиран от турските войници, си тръгнал с „лирите”. Едва в Сяр той разкрил на властите истината.
Яне Сандански изпълнил обещанието си – по негово нареждане на 23 февруари 1902 г. Христо Чернопеев пуснал мис Стоун и Катерина с дъщеричката й на свобода!
Аферата „Мис Стоун”
Яне Сандански отвлича американска мисионерка
105 кг злато за откупа са заменени с оловни куршуми
0 коментара
Все още няма коментари