Тютюневият склад вдъхновил Димитър Димов за „Тютюн”

Не утихва скандалът, предизвикан от разрушаването на ценен паметник на културата в Пловдив – построения през 1922 г. склад на най-мощната в началото на миналия век българска тютюнева компания „Ориент табако“. По ирония на съдбата, това безумие се извършва в Града под тепетата, който през 2019 г. ще бъде Европейска столица на културата. Още през 2010 г. общината била подхлъзната от фирмата "Одрин 8" ЕООД с фалшив документ върху бланка от НИНКН, според който складът не е паметник на културата, въпреки че още преди години тя е определена за Артзона.

Докато общинските и държавните власти се задействат, за да спрат далаверата на собствениците, които искат на мястото на „Ориент табако“ да строят мол, сградата бе набързо частично разрушена и превърната в жалка гледка. По искане на Министерството на културата и под натиска на пловдивската общественост започна разследване за търсене на отговорност от мошениците. Засилват се призивите сградата да бъде възстановена в предишния й вид. Тя е част от архитектурния облик на Пловдив и паметник на културата.

Свързана е също и с метафоричния образ на „Никотиана“ от шедьовъра „Тютюн“ на Димитър Димов, изобразяващ личната драма на художествените герои Борис и Ирина по времето на социално-икономическите промени в България, на фона на развитието на капитализма и европеизирането на страната ни в периода от 20-те години на миналия век до 9 септември 1944 г.

Складът на улица "Одрин" някога е принадлежал на фирмата на известните индустриалци братя Чапрашикови. Знаменитата компания "Ориент табако", чийто склад се руши, е основана през 1864 г. Сградата е построена през 1922 г., когато Пловдив се утвърждава като столица на българския тютюнев бранш и в града има около 30 тютюневи къщи и складове. Тя е една от най-красивите сгради от миналото, когато Пловдив бил наречен Тютюневият град.

Родът Чапрашикови е стар и води началото си от Горна Джумая (днешния Благоевград). Почти всички негови потомци имат отношение към националноосвободителното движение в Македония и помагат финансово в революционната борба. Те са и търговците, които първи намират европейски пазари за българските тютюни, които преди това са се продавали главно в Турция. Основател на клана е Стоимен Чапрашиков, който има двама синове – Иван и Георги. Иван е роден в Горна Джумая през 1854 г. По-късно се премества в Дупница, където бързо натрупва огромно състояние от търговия с тютюн и други стоки. Той няма деца, а на Георги се раждат трима синове: Александър, Стефан и Крум. Иван решава да завещае бизнеса с тютюн на най-малкия син на брат си Георги – Крум. Историята показва, че големият бизнесмен не е сбъркал.

Стоимен Чапрашиков създава тютюневата фирма „Ориент табако” през 1864. През 1887 г. Иван разширява търговията на баща си и открива фабрика за брашно и трици в Дупница. Заради предприемчивостта си и напредничавите си схващания той дълги години е общински съветник. През 1893 г. е народен представител във Великото народно събрание, където е застъпник на развитието на частната инициатива. Същевременно прави много големи дарения, на повечето от които не дава гласност.

Иван е по-предприемчив от брат си Георги. Търгува не само с тютюни, но и с кожи. Снабдява двореца с хранителни стоки, занимава се и с лихварство. Така събира значително състояние. Притежава мелници, лозарски изби, ниви, тютюневи складове и свои офиси в Турция и Гърция. На 11 април 1908 г. прави завещание, в което отделя много средства за изграждане и финансиране на безплатни ученически трапезарии. Дарителят задължава наследника си Крум Чапрашиков, негов племенник, да отделя ежегодно по 500 лв. за подпомагане на бедни ученици с дрехи и учебни помагала. Съгласно завещанието си предоставя 5000 лева на Софийската търговско-индустриална камара за образуване на фонд на негово име.

Крум Чапрашиков (1882-1934) изпълнява тези заръки. Той финансира ВМОРО, а е и четник на Христо Чернопеев. След Младотурската революция през 1909 г. Чапрашиков участва в смазването на контрапреврата в Цариград. През 1909 г. Чапрашиков е избран за лидер на Демократическата партия в Дупница и става кмет на града. По време на Балканската война е начело на чета, финансирана от него, която действа в авангарда на българската армия. Крум три пъти последователно е избиран за депутат в Народното събрание. С негова помощ е узаконен градоустройственият план на София. Той е основател и спонсор на в. „Зора” (1919-1944 г.). Дъщеря му Анна през 1944 г. емигрира в Швейцария, а през 1954 г. заживява в САЩ. Дълги години е журналистка в сп. „Пари мач”. Към края на живота си тя завещава имотите си на Американския университет в България.

Средният син на Георги Чапрашиков - Стефан, завършва право в Париж. Най-големият син Александър не проявява интерес към бизнеса и става офицер. Неговите деца - Анна и Георги, остават на улицата заради национализациите след 9 септември 1944 г. Стефан се дипломира като юрист и работи като секретар на княз Фердинанд от 1907 до 1914 г. Той е последователно дипломат във Франция, Гърция, Русия и Германия. В немските икономически среди основава фирмата „Стефан Чапрашиков и сие” за износ на тютюни в Берлин. През 1929 г. е избран за член на МОК. Малко след това вече е почетен председател на Българския олимпийски комитет. Стефан е състезател по конен спорт. Голямото му дело за България е уреждането на дарение от Германия за 20 000 тогавашни марки, с които наши спортисти участват на Зимните олимпийски игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен. Негова е инициативата за създаването на първия столичен хиподрум. През 1944 г. той се завръща в България. Дарява почти всичките си имоти на държавата, но му съобщават, че ще бъде изправен пред Народния съд. Чапрашиков е изумен и не може да понесе обидата, която неговият родина му нанася, без да има никакви престъпления. Обесва се, за да си спести унижението.

Възходът и трагедията на славния род Чапрашикови са гордост и срам за съвременната ни история. Към срама сега се прибавя и далаверата от бруталното разрушаване пред очите на изумената общественост на уникалната красива историческа сграда на „Ориент табако“.