Десетилетия наред главен противник на българското контраразузнаване са били турските специални служби. Войната на тихия фронт между България и южната є съседка става особено ожесточена след 1965 г., когато Турция създава своята разузнавателна централа МИТ.
През 60-те и началото на 70-те години на миналия век българската Държавна сигурност попада в дирите на крупна шпионска група, наречена в оперативните разработки с кодовото наименование “Главатари”. Става дума за 7 български граждани от турски произход, вербувани от МИТ и работещи главно в две направления - събиране на
секретна военно-стратегическа и стопанска информация, както и на данни за политическите процеси, развиващи се в България. Шеф на групата е шуменецът Фуат Юмеров (Мехмед Мехмедов), установил трайни (и тайни!) контакти с турски кадрови разузнавачи, работещи под дипломатическо прикритие в България.
(Фуат Юмеров е стар познайник на нашата Държавна сигурност още преди 9 септември 1944 г. Като отявлен протурски националист през 1946 г. той е назначен за преводач в турските консулства - първо в Пловдив, а след това в Бургас. Още тогава Юмеров попада в полезрението на българското контраразузнаване - става ясно, че няколко години поред той събира информация за български военни обекти - летища, казарми, военни складове, пристанища. В квартирата му се откриват списъци на български офицери и генерали, командири на важни армейски части. Особен интерес за Юмеров са били царските офицери, които по политически причини са били уволнени от армията - на някои от тях той е предлагал да работят за Турция. През 1948 г. Юмеров е арестуван и осъден на 20 години затвор за шпионаж. Той прекарва в тъмницата 16 години и е освободен за добро поведение през 1964 г.)
Оглавявайки групата “Главатари”, през 1965 г. де факто Фуат Юмеров става резидент на турското военно разузнаване в Шуменския край. Секретната информация, която събират хората му, е толкова разностранна, че българските специални служби буквално се хващат за главата. Юмеров с широка мрежа от информатори действа на територията на Шуменски, Варненски, Русенски, Разградски, Силистренски и Толбухински окръг. Особено активни са членовете на групата Хасан Алиев, Камил Юмеров, Мюмюн Етемов и Невзет Наймов. Към централата на МИТ в Анкара постъпва секретна информация за корабите на Военноморския ни флот, за поделенията на БНА и тяхното въоръжение в Русе, Шумен, Разград, Варна и Бургас, за производството на военния завод в Търговище, за всички по-важни складове и арсенали в Североизточна България. Членът на шпионската група Пасков обхожда цялото Южно Черноморие и прави специална карта на всички места по брега, подходящи за морски десант.
Картата е предадена на Селчук Инджеску, офицер от МИТ, който работи в бургаското консулство на Турция под дипломатически имунитет.
Групата на Фуат Юмеров особено активно се интересувала от технологичното оборудване и развойната дейност в Автомобилния завод в Шумен - бъдещият комбинат “Мадара” по това време вече се специализирал в производството на камиони. Като едно от кооперираните предприятия на СИВ, заводът представлявал стратегически интерес за Турция, защото част от сглобяваните тук камиони (съветският модел ГАЗ 53А) отивали директно за българската армия. Първоначалната идея била българското име на камионите да е “Рила-7”, но тази марка не се наложила на пазара.
Преструктурирането на шуменския автозавод в края на 60-те години съвпаднало с новите технологични шансове за българското автомобилостроене. През септември 1968 г. завод “Мадара” дебютира на международния панаир в Пловдив, където показва четири модела – базовия ГАЗ 53А, два негови варианта (с удължено шаси и самосвал) и експериментален образец, снабден с дизелов двигател от 80 к.с., изработен по лиценз на Perkins във варненския завод за двигатели “Васил Коларов”. Заедно с тях на същия панаирен щанд са изложени и два камиона Skoda-LIAZ, чийто монтаж също е усвоен в Шумен.
Постепенно сглобяването на съветските камиони отстъпва пред създаването на новия модел шуменски камиони, в кооперация с чехословашката марка “Шкода Лиаз”. Така се раждат бъдещите тежкотоварни автомобили “Мадара Лиаз”, които след това в продължение на близо 30 години излизаха от конвейера в Шумен. Постепенно марката “Мадара” се наложила.
Шпионският интерес на Фуат Юмеров бил насочен именно към разработките в развойната база на завода. Турските разведки събирали и сведения за производствените операции и технологични линии в халетата. Част от технологичната документация (с подробни чертежи на български, чешки и руски) за камионите “Мадара” била открадната и прехвърлена в Анкара. Големият удар на Фуат Юмеров обаче е секретната технология за преработка на чугун в Комбината за тежкотоварни автомобили “Мадара”, до която той се добира.
В годините на Студената война, когато двете враждуващи политически и икономически системи фактически нямаха никакви допирни точки информацията, доставената от Юмеров за Анкара е с цената на златото.
Както е документирано в архивите на българските специални служби, през 1972 г. турската шпионска група “Главатари” е разбита. Главна заслуга за нейното ликвидиране има шуменското подразделение на Държавна сигурност. Това била една от най-големите
победи на българското контраразузнаване срещу МИТ. Всички участници в групата били осъдени на дълги години затвор, а главатарят на “Главатари” Фуат Юмеров – на смърт. Присъдата обаче не е изпълнена - съдбата пак се оказва благосклонна към него.
Особено впечатлен от шпионската дейност на Фуат Юмеров е дългогодишният български министър на вътрешните работи и член на Политбюро на ЦК на БКП Димитър Стоянов. В своите мемоари той определя по-нататъшната съдба на Юмеров като “разузнавачески трилър”.
Шуменският Джеймс Бонд се отървава и от втората си присъда за шпионаж срещу България. През 1975 г. българските власти го разменят срещу затворник в Турция, който е работил за съветското КГБ. По-късно Фуат Юмеров е назначен за щатен офицер в МИТ и се озовава на дипломатическа работа в посолството на Турция в Берн (Швейцария). Тук сътрудници на ДС отново го засичат да работи срещу България - Юмеров събирал стратегическа информация от български турци, отишли на гурбет в Европа.
Турски шпиони откраднали тайните на камионите “Мадара”
През 60-те и 70-те години на миналия век разузнавачи на Анкара проникнали в Автомобилния завод в Шумен
2 коментара
Димитър Стоянов (на втори план), дългогодишен министър на вътрешните работи, историк по образование, през 1997 г. написа специална книга за действията на МИТ срещу България. Пред него усмихнат е Александър Лилов