Стамболийски построил мост заради селската хубавица Пенка

Неведоми са трепетите на човешката душа. Те спохождат, освен обикновените хора, и държавниците. И днес хората от град Своге разправят легендата за голямата любов между известния политик, лидер на БЗНС, Александър Стамболийски и красавицата от гара Реброво 19-годишната Пенка. Изминали са десетилетия оттогава, а местното население още пази спомена за тази пламенна връзка. Тя е увековечена и с материално доказателство – така наречения Пенкин мост, който свързва главния път за Мездра с гара Реброво.

Разправят, че Александър Стамболийски пристигнал на излет през 1918 г. в Реброво. Пристигнал с влака, слязъл на гарата и като се разхождал по ливадите край река Батулийска, срещнал гиздавата мома Пенка. Разликата в годините им била доста голяма – земеделският водач бил на 39, а красавицата – само на 19. От този ден се харесали взаимно и връзката продължила.
А политикът вече бил и женен за старозагорската учителка Милена Даскалова, от която имал и две деца – Надежда и Асен.

Макар че политическите дела в София му заемали цялото време, Стамболийски често прескачал до Реброво, за да се среща с Пенка. Гледал това да става съвсем инкогнито, но историята се разчула из цялата тогавашна околия. Преминавал през клатещото се въжено мостче над Искъра, на което дъските едва се държали. През една нощ Стамболийски даже паднал в реката и едва не се удавил във водите на Искър. Успял да стигне до брега и мокър до кости се качил на влака. Местни хора му дали сухи дрехи и пред тях министърът се зарекъл: “Ще ви се отблагодаря, добри хора. Да ме споменавате още дълги години...”.

Междувременно земеделците спечелили поредните избори и Александър Стамболийски оглавил кабинета. Общинският център се преместил от село Церетел в Реброво. Местните хора веднага свързали тази промяна с връзката между премиера и Пенка. В селото є дошли инженери и техници – гледали, измервали и скоро започнали строителството на нов мост на мястото на въжения. Останало е свидетелство за първата копка на моста, който хората нарекли Пенкин. Това станало на 11 юли 1922 г. Присъствал и министър-председателят, а някъде в тълпата се кипрела и Пенка. Старите жители на Своге разказват, че в темелите на моста са изписани името на Стамболийски и буквата “П” от името на красавицата. Началото на строежа било отбелязано даже в столичната преса, защото премиерът пристигнал в Своге с голяма свита от земеделски водачи, сред които бил и поетът министър Цанко Церковски. Мостът трябвало да е с каменни здрави основи, върху които да стои стоманена конструкция.

Година след това станал Деветоюнският преврат, БЗНС загубил властта, а Александър Стамболийски – и главата си.

След няколко години Пенкин мост бил завършен. Политическите приятели на убития земеделски премиер се погрижили за Пенка. Взели я да се изучи в София, където тя се омъжила за някакъв чиновник. Край Своге стои и до днес мостът, който носи името на момата и разказва за изпепеляващата є любов с мустакатия министър-председател. Едно от най-интересните съчинения на Ал. Стамболийски е неговата брошура “Какъв трябва да бъде политикът?”. В нея той обстойно говори за женкарството като голям недостатък на политиците. Но земеделският водач смята, че женкарството не трябва да се смесва с истинското влюбване между мъжа и жената: “Там, дето има истинска любов, там няма престъпление... Защото истинската любов не познава ограничение, тя винаги бива, както казва поетът:

Птичка лекокрила,
дето иска там се рее, 
дето иска там си пее...”

Тези думи Стамболийски сякаш ги е писал за своята любов с Пенка от Реброво.