Людмила Живкова ядосала Брежнев

През 1979 г. Людмила Живкова става член на Политбюро на ЦК на БКП. За дъщерята на Първия няма ограничения в културната политика на България, която тя целенасочено следва. Людмила съгласува дейността си само със своя баща. Поне така твърдят хората от близкия й кръг.
 
По същото време културната министърка Живкова посещава САЩ на път за Мексико. Тук є хрумва да се види с иранската императрица Фарах Диба. Двете се познават от София, където през 70-те години на официалното посещение пристига шахът (императорът) на Иран Мохамед Реза Пахлави. През 1979 г. настъпват много промени в
семейството на иранския император Реза Пахлави е детрониран и властта преминава в ръцете на ортодоксалния аятолах Хомейни. По-късно страната е обявена за ислямска република и за коронования владетел на персийската земя остава да се теши с горчивата чаша на изгнаничеството.

За кратко време иранското императорско семейство живее в Египет, Мароко, Бахамите и Мексико. Скоро лекарите установяват, че Реза Пахлави е заболял от лимфома, което изисква бързо лечение. Детронираният шах е поканен от президента на САЩ Джими Картър да се лекува във Вашингтон на 22 октомври 1979 г. Пристигането на шаха в САЩ става причина за масови демонстрации в Иран и искане той да бъде върнат, за да бъде екзекутиран. Като заложници са взети няколко американски дипломати и служители на различни организации. Това принуждава правителството да помоли Реза Пахлави да напусне САЩ след приключването на лечението му.

Точно в този момент става и срещата между двете приятелки – Людмила Живкова и императрицата Фарах Диба. Те се виждат за около два часа в императорския апартамент на луксозен нюйоркски хотел. Там Реза Пахлави и свитата му са заели цял етаж. И българката, и иранката са почти на една и съща възраст, имат общи спомени от София, бъбрят си весело на английски, макар че съдбата на Фарах в момента никак не е розова. 
Срещата между Людмила и императрицата на Иран не остава скрита за съветското посолство във Вашингтон. Позицията на Москва спрямо новосъздадената ислямска република е по-скоро благосклонна. Още в началото аятолах Хомейни се обявява срещу САЩ и това е достатъчно Москва да го подкрепи. САЩ пък, като са дали гостоприемството си на сваления шах, с право се страхуват за съдбата на своите дипломати в Техеран. И появата на един министър от соцлагера край императорското семейство в този момент може да създаде само неудобства и дипломатически скандали. Така и става.

На връщане от Мексико Людмила се отбива в Москва. Лично я приема самият Леонид Брежнев. Отначало разговорът тръгва весело и непринудено – Леонид Илич се шегува и разпитва Людмила за баща є. Но по едно време всемогъщият генерален секретар я “застрелва” с въпроса: “Людмила, ти защо се срещна със съпругата на иранския шах във Вашингтон?”.

Живковата щерка се опитва да обясни, че срещата е била от съвсем личен характер, но Брежнев надълго и нашироко є говори, че падането на шаха от власт е част от историческото развитие. И че прогресивните сили в лицето на СССР категорично ще се противопоставят на САЩ за възстановяването на монархията в Иран. Монологът на генералния секретар завършва с извода, че “не е хубаво културният министър на България да се среща с една детронирана императрица”.

До края на срещата Людмила мълчи дипломатично.

В София случката се разчува в рамките на една седмица. Литературните критици Борис Делчев и Иван Сарандев дори записват мълвата за срещата на Людмила с Фарах Диба в своите лични дневници. Най-вероятно информацията преднамерено е изтекла от съветското посолство, за да изпълни ролята на размахан заканително пръст пред Людмила Живкова.

Внушенията, че министърката на културата “си позволява малко повече от позволеното”, изглежда са били в основата на някои тогавашни разработки на Държавна сигурност. През 1980 г. известният емигрант Петър Увалиев (добре познат на българския слушател от беседите си по Би Би Си), решава да посети София. Людмила познава Увалиев от специализацията си в Лондон, той е свършил и доста работа по Детската асамблея и, общо взето, няма политически прегрешения към социалистическа България. Ден преди идването на Увалиев министърът на вътрешните работи Ангел Цанев се обажда на писателя полковник Костадин Кюлюмов зам.-началник на прословутото Шесто управление на ДС.

Заповедта е категорична: Увалиев да бъде спрян на границата и върнат. Кюлюмов отначало се дърпа – самият той е добър познат на Увалиев, но когато министърът го убеждава, че това е волята на самия Тодор Живков – звъни по граничните КПП и предава височайшата заповед. На емигранта не се разрешава да влезе в България. Връща се в Букурещ и оттам по телефона се оплаква на Людмила. Тя търси министър Ангел Цанев, за да разбере кой умник е издал заповедта Увалиев да не влиза в България. Цанев посочва Костадин Кюлюмов. Живкова е ядосана много и настоява зам.-шефът на Шесто да бъде уволнен незабавно. Кюлюмов остава без доверието на началниците си и е наказан.

На снимката:
- горе в ляво - Император Реза Пахлави
- долу в ляво - Императрица Фарах Диба
- от дясно - Людмила Живкова и Брежнев