Социализмът беше заблуда и „недоносче”  

Учех в Търговската гимназия в град Монтана през 50-те години на миналия век. Учителят по политическа икономия ни заблуждаваше, че след соца ще дойде комунизъм и съзнанието на хората толкова ще израсне, че магазините ще са без продавач – оставяш пари, взимаш каквото трябва и си тръгваш.

Често чета във вестника спомени колко евтино е било в столовите. Да отделяш за фонд СБКМ известна сума от печалбата и останалата сума - за държавата. Залъгваха ни с този фонд. Столовите бяха нехигиенични. Работех в месокомбинат и в транспорта. Работниците идваха в столовата с кървави дрехи, а автомонтьорите - с омаслени. Сядаха и замърсяваха столовете и масите. При забележка казваха: „Това сме ние, ако ви изнася. Ние работим, не сме чиновници”. Партийният секретар на Мебелен завод в Ловеч се хранеше в столовата и не плащаше. Това ми го каза финансов ревизор и нито той, нито пък директорът смеели да му направят забележка.

С този фонд се ходеше на почивка в дървени бараки. Чел съм интервю на жената на Андрей Луканов. Когато още не били женени, тя била на почивка в такива бараки. При едно негово посещение се учудил, че се почива в такова място. Той не знаел. Не знаеха и ръководителите на партията в градовете, тъй като те почиваха в хотели.

От този фонд се заделяше и за библиотеки по предприятията. Поискахме да закупим нови книги, но не ни дадоха, ако не купим и томовете на Т. Живков. По телевизията съм чувал, че Т. Живков е взел хонорар около 1 000 000 лв. за превод на английски. То тук не ги четяхме, че камо ли англичаните.
 
Цвятко Хаджийски, Ловеч