Самолетът на Хитлер затънал в калта на Божурище

В българската история датата 1 март 1941 г. е влязла трайно и трагично. Тогава страната ни се присъединява към Тристранния пакт Рим-Берлин-Токио и политически тръгва към поредната си национална катастрофа.

Когато през февруари 1941 г. в София се разбира, че Германия настоятелно иска България да подпише присъединяването си към Тристранния пакт, започват консултации между Двореца и правителството кой да свърши тая работа. Естествено, трябва подписът да е положен от някоя височайша ръка. Министър-председателят 
Богдан Филов е готов да замине за Виена, където ще стане церемонията. Цар Борис III се съгласява на този вариант.

Точно по това време се разболява външният министър Иван Попов. Това е доста съмнително и Филов отбелязва в дневника си: “Попов е твърде съкрушен и категорично отказва да отиде във Виена… Царят се възмущава от поведението на Попов и от неговото малодушие. Действително Попов, който днес лежи (имал тръпки и си турял термофор, вероятно от нервност), беше много доволен, когато му съобщих, че германците са съгласни да отиде само един министър”.

За Берлин присъединяването на България е много важна стъпка. За да бъде осигурен подписът на проф. Богдан Филов, Адолф Хитлер изпраща в София личния си самолет FW 200 Condor със своя пилот Ханс Бауер. Въздушният ас се объркал в небето над София и приземил аероплана на малкото учебно летище в Божурище вместо на пистата във Враждебна. Самолетът на Фюрера яко затънал в калта на поляните край Божурище чак до осите на колелата си.

От германското посолство в София се паникьосали, че мисията на Филов ще пропадне и потърсили резервен вариант - били подготвени два по-малки самолета за евентуален полет към Виена. Междувременно с помощта на 5 трактора успели да измъкнат от калта "кондора" на Хитлер на пистата и да го подготвят за полет.

Българската делегация, в състав Филов, Шишманов, Серафимов и Балан, излетяла в 10 ч. на 1 март и кацнала във Виена около 12 ч. и половина. Придружавал ги немският посланик в София Рихтхофен. Българският премиер бил шашнат от тържественото посрещане - на летището ги чакал “външният министър Рибентроп, почетна рота с музика, двама генерали и петнадесетина висши чиновници, строени в шпалир с униформи”. Домакините настанили високия гост в луксозния хотел “Бристол”. Българският премиер пише възторжено по този повод: “…получих чудесен апартамент, особено хубава е банята...”.

Церемонията по подписването станала в двореца "Белведере". Присъствали Рибентроп, италианският външен министър граф Чано, фелдмаршал Кайтел, много дипломати от Виена и Берлин. Още като стискал ръката на проф. Филов, Адолф Хитлер изразил съжаление за злополуката, която станала със самолета му в София.

Фюрера бил в приповдигнато настроение, защото вече имал на своя страна България, а Балканите се измъквали от ръцете на Чърчил. Проф. Богдан Филов много живописно описва обеда след официалната церемония: “Обедът беше сервиран в златната кръгла зала… на една кръгла огромна маса, покрита цяла с тъмночервени рози. Аз бях вдясно от Фюрера, вляво от него граф Чано, вдясно от мене фелдмаршал Кайтел…”.

През целия ден обаче Филов седял като на тръни. Няколко пъти с Рибентроп и Хитлер захващал темата за евентуалните английски бомбардировки над София, които може да започнат. И двамата обаче го успокоявали, че българите не бива да се плашат от англичаните и София е излишно да се обявява за “незащитен град”. Това чрез международното право ни давало символична защита. Фюрера споделил, че Германия няма да остави България, ако английските бомбардировачи навлязат в нашето въздушно пространство. Хитлер казал на Филов, че русите няма да са доволни от стъпката на България, но “ще се помирят със създаденото положение и няма да реагират.” Както е известно от историята, думите на Хитлер за въздушната ни защита си останали празно обещание.

Вечерта за българската делегация завършила с интимна вечеря, дадена от Рибентроп в ресторанта Drei Husaren (”Тримата хусари”), както и в един bierlokal (бирария). На Филов му направило впечатление, че граф Чано бил мрачен и мълчалив - “май е ял калая при срещата си с Фюрера”, пише в дневника си българският министър-председател.

След завръщането си от Виена Филов отбелязва: “Рибентроп се показваше твърде приятелски разположен, често ме улавяше за ръката и идваше да ме вземе от стаята. Хитлер също беше много разположен. На обяда си взема два пъти от сладкото и каза, че всички добри намерения (да не яде много сладко) пропадали. Това той правел само като е добре разположен. Изобщо присъединяването на България към пакта се цени твърде много. Изглежда, като че ли се е присъединила велика сила, а не малка България”.
Като се погледнем днес, как да не си кажем - нищо ново под слънцето!