Президент на САЩ  откраднал идеята за ООН от българин

В миналото ни има цяла плеада българи, за които би трябвало не само да знаем, а и да се гордеем с тях, защото са дали нещо важно не само на България, а и на света. Мнозина от тях обаче  тънат в забвение. За наш срам  мнозинството от съвременниците ни и особено младежите не знаят нищо или почти нищо за тях. Сред тези бележити, но забравени българи, е и Никола Димков – инженер изобретател, общественик и автор на „Звезда на съгласието“  с подзаглавие „Постоянен световен съвет“. В книгата, публикувана през 1916 г. в разгара на Първата световна война, Никола Димков  за първи път разработва проект за създаване на световна организация за опазване на мира и сигурността и за насърчаване на сътрудничеството между страните, народите и религиите с цел международните проблеми да се решават с мирни средства в интерес на цялото човечество.
Димков е повлиян от идеите на своето време. След Хагската конференция през 1915 г. най-добрите умове на световния дипломатически елит правят над 150 предложения за "компромисен мир", "кръгла маса" и "всеобщо разоръжаване" до правителствата на най-големите държави. Никола Димков не прави изключение. След издаването на книгата си " Звезда на съгласието" той я разпраща до правителствата на великите сили - Англия, Франция, Русия, Съединените щати, както и на Турция и Гърция. Един екземпляр подготвя специално за тогавашния американски президент Уидроу Уилсън. Авторът издава труда си със собствени средства, както правят  и съвременните български автори. Творбата излиза на български, немски, френски, английски, турски и гръцки език. И става нещо много любопитно, което експерти политолози смятат за интелектуална кражба.  Президентът Уилсън заимства почти дословно идеята на българина и две години след публикуването на „Звезда на съгласието“  я предлага на световния политически елит. Така през 1919 г. се стига до създаването в  Женева  на Обществото на народите,  което всъщност е предшественик на родената след Втората световна война през 1945 г. в Сан Франциско Организация на обединените нации.

Сега, когато България има кандидат за лидер на тази организация в лицето на генералния секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова, няма по-подходящ момент да си спомним за делото на Никола Димков.

Инициативата за създаването на ООН не е единственото постижение на този забележителен българин. Никола Димков, който е племенник на известния наш природолечител Петър Димков, е роден в село Горно Броди близо до Серес през 1859 г. Селото  днес е в границите на Гърция и се казва Ано Вронду. Никола е едно от седемте деца на Кипра Зуева и инж. Димитър Халембаков.  Долният етаж на бащината му къща е бил предоставен за местното селско читалище, където често идвали Гоце Делчев, Яне Сандански, Пейо Яворов и други комити, борци за свободата на Македония. Парите на Димитър Халембаков идвали от неговата леярница, в която работели и петимата му синове  Димитър, Атанас, Никола, Георги и Христо. В онова време, когато нямало тясна специализация, те правели всичко: часовници, камбани, вятърни мелници, шадравани, та дори и въздухоплавателни балони. И досега са известни часовниците на "Халембаков и синове" в квартал "Вароша" на Благоевград, в селата Тешево и Гайтаниково, Гоцеделчевско.

Никола Димков бил отличник в Пловдивската гимназия. Спечелил държавна стипендия за математика и физика и заминал да следва в Париж. Още по време на следването патентовал три свои изобретения: приспособления за  безопасно скачване на локомотивни вагони, прародителя на днешния кран за разтоварване на кораби,  преса за правене на подкови и др. В България те не намерили приложение, но в някои други европейски страни били използвани.  Преподаватели на Никола го придумвали да остане във Франция, за да придобие световна слава, но талантливият младеж предпочел да се завърне в България, където по това време се строяла железницата от София до Ихтиман. Започнал работа по проекта и като служител в дирекцията на железниците отговарял за строежа. Скоро работата му се видяла скучна, заминал за Цариград и открил там фабрика. В нея пръв за времето си въвел дизелови, а по-късно и електрически генератори.

От това време датира и приятелството му с Алфред Нобел, легендарния шведски изобретател. Общото между двамата било, че освен изобретатели и бизнесмени, са и миротворци. Промишлените и търговски начинания на Никола Димков преуспяват, той става богат и влиятелен човек в Цариград и заема видно място сред българската колония. Кметът го обявява за почетен гражданин.  Цариградските българи единодушно го избрали за съветник на църковния лидер Екзарх Йосиф, чието седалище до 1915 г. е в Цариград. Никола Димков имал къща в квартал "Шашли", бил желан посетител на френския клуб в града. Знаел шест езика и търгувал с Франция и Германия. Голяма част от своите средства отделял за освобождението на Македония.

Умира нелепо на 78-годишна възраст при катастрофа на улица в Цариград през 1937 г.