Оръжейният търговец Тюфекчиев гръмнат с 4 куршума

Вечерта на 25.02.1916 г. двама мъже бавно и спокойно вървят по столичната ул. „Регентска” – днес „Московска”. В този час центърът но София е пуст и безлюден. Военно време е и хората бързат да се приберат по своите домове.

Двамата мъже оживено приказват за актуалните събития от фронтовете на Първата световна война. Това са известният търговец на оръжие Наум Тюфекчиев и кръстникът му Тодор Киселинчев.
 
Когато приближават църквата „Света София”, пред тях изневиделица се появява непознат човек. Докато мъжете разберат какво иска то от тях, неизвестният бързо стреля няколко пъти в оръжейния бизнесмен. Целият облян в кръв, Тюфекчиев моментално се свлича на тротоара.  Кръстникът му Тодор Киселинчев панически побягва от мястото на нападението.

Случайно или не, Наум Тюфекчиев е прострелян съвсем близо до собствената му къща. Стреснати от изстрелите, на улицата излизат няколко съседи. Те вдигат тялото и двама от тях го откарват в болницата на ул. „Врабча”. Тюфекчиев не може и дума да продума. По пътя до здравното заведение оръжейният търговец изпада в пълно безсъзнание.
 
След половин час в ръцете на докторите той предава Богу дух.

Аутопсия на трупа е направена на следващия ден. Тялото на Тюфекчиев е пронизано от четири куршума. Патоанатомът установява, че нараняването на единия от белите дробове се оказва фатално. Смъртта е настъпила  вследствие на обилен вътрешен кръвоизлив.

Наум Тюфекчиев е погребан на 29 февруари. Опелото е отслужено от софийския митрополит Партений в катедралния храм „Света Неделя”. Да кажат последно сбогом на покойника тук са дошли мнозина участници в македонското освободително движение. Правителството на Васил Радославов е представено от министъра на търговията, промишлеността и труда Жечо Бакалов.
След убийството веднага плъзва слух, че Тюфекчиев е оставил голямо богатство. Оценявали го на близо 8 милиона лева.

А каква е съдбата на атентатора?

Подгонен от няколко случайни минувачи, мъжът, който стреля няколко пъти в известния столичен търговец, хуква да бяга през градинката по посока на Военния клуб. В движение захвърля в един трап димящия още пистолет.
 
Минава покрай Светия синод и се затичва по ул. „Шипка”. Но тук късметът му изневерява. От задния вход на австро-унгарската легация излиза един войник. В същото време откъм Народното събрание се задава вахмистър от гвардията. Хванат на тясно, убиецът се предава. В първия момент той заявява, че не разбира за какво го гонят. И със задъхан глас пита: „Защо ме преследвате? Аз тичам, за да настигна един свой приятел!”. Веднага след залавянето му убиецът е откаран в столичното комендантство. Става ясна и неговата самоличност. Казва се Туше Скачков, 30-годишен, родом от Кукуш – Македония.

Убитият – терорист от класа
 
Наум Тюфекчиев е роден през 1864 г. в македонския град Ресен. Бъдещият бомбаджия учи пиротехника в Лиеж, Белгия. Тук в детайли се запознава с взривните материали, които използват европейските анархисти. Завръща се в България през 1888 г. и за кратко е назначен за началник на русенския артилерийски арсенал. Преселва се в София и открива оръжейна работилница за пушки и бомби. Завоюва си изключителен монопол върху доставката на оръжие и взривни материали за македонските организации. През 1895 г. е избран за подпредседател на Върховния македоно-одрински комитет.

Тюфекчиев е в основата на знакови политически убийства, извършени през 90-те години на ХIХ в. Организира атентата срещу Стефан Стамболов. Стои зад терористичния акт в столичното Градско казино, станал на 31.01.1915 г. Тюфекчиев винаги така маскира своята бомбаджийска дейност, че срещу него никога не е повдигнато обвинение.