Индира Ганди едва не загива на летище “Враждебна”

Българската гражданска авиация преживява черни дни през 60-те и 70-те години на ХХ век. Само в рамките на десетина години стават няколко трагични катастрофи, донесли стотици жертви. За тези инциденти е разказвано и писано много. По някаква ирония на съдбата (или по-точно - щастливо стечение на обстоятелствата) в тези катастрофи или по-леки инциденти спасяват живота си известни хора, пътували с авиокомпанията „Балкан”.

През миналите години българските летища не са пригодени за кацане на големи трансконтинентални лайнери и това често изправяло на нокти службите за безопасност на полетите. През 70-те години на официално правителствено посещение у нас пристига министър-председателят на Индия Индира Ганди. При кацането нейният „Боинг-707” с колесниците си потрошава няколко огромни блока от пистата. Сблъсъкът бил толкова голям, че някои от блоковете потъват в земята. Съществувала реалната възможност огромната машина да забие нос на пистата и да се запали заедно с цялата индийска делегация. Само случайността и майсторството на индийските пилоти предотвратяват трагичната развръзка при кацането.

Пребледнялата от инцидента Индира Ганди е посрещната на килимчето пред стълбичката на самолета от ухиления до уши Тодор Живков. Индийският премиер едва ли е съзнавала какво е могло да є се случи само секунди преди това на софийското летище.

Съвсем реално аеропорт „София” е могъл да стане лобно място на големия пътешественик - норвежеца Тур Хейердал. Световноизвестният морски изследовател, историк и писател през 80-те години летял от Рим за София. При кацането в българската столица десният колесник на самолета „Туполев 134” на БГА „Балкан” отказва да се спусне. Екипажът се приготвя за аварийно кацане и започва безконечно кръжене над града, за да изразходва горивото. Пилотите решават да кацнат само на ляв колесник. Самият Тур Хейердал, когато разбира опасната ситуация, отива в пилотската кабина и успокоява всички, че досега винаги е бил късметлия при аварийни кацания и всичко и сега ще приключи добре. С изтръпнали сърца екипаж и пътници следели действията на пилота Бойчо Бойчев, който наклонил наляво машината и така докоснал пистата с левия колесник. От удара десният отблокирал като по чудо и ТУ-134 успял нормално да спре, заобиколен от пожарни и линейки. Всички в салона вече се кръстели – никой не вярвал, че ще излезе жив от самолета – очаквали удар, експлозии и пожари. Капитанът на „Кон Тики” и „Ра” Тур Хейердал, а и другите пътници наистина излезли късметлии...

На 4 април 1975 г. в рейса си от Берлин за София наш самолет ТУ-134 попада в епицентъра на гръмотевична буря. Заобиколен е от кошмарните облаци ЦБ9 – най-голямата опасност за всеки самолет в лошо време. Върху корпуса на аероплана пада мълния – ослепителна синя светлина и ужасен гръм смразяват кръвта на пътниците. Една от стюардесите истерично крещи: „Умираме, умираме, Господи!”.

След няколко минути пилотът с огромни усилия успява да приземи машината на летище „София”. Всички са невредими. Когато слизат, виждат, че на носа на самолета, точно пред радара, е зейнала огромна дупка с диаметър повече от метър. Точно там бил ударът на мълнията.

Години след този полет човек от екипажа си спомня: „В първа класа пътуваха жената и дъщерята на министъра на външните работи на НРБ (и бъдещ държавен глава) Петър Младенов – на тях и на нас, БГА „Балкан” замалко да ни свети маслото!”.