Турски пенсионери харчат парите си в Източните Родопи

Носталгията е необяснимо нещо, само който не я е преживял, той не знае за какво иде реч. 

“Човекът е като стар корен от дърво - нито можеш да го отсечеш, нито можеш да го присадиш на друг филиз, колкото и млад да е той. След тъй наречената “Голяма екскурзия” от 1984 и 1989-а принудително заживях в Турция. Не се оплаквам от нищо, там ме отрупаха с от пиле мляко. Благинки, за които мечтаех в България, ми се поднасяха на тепсия. Но ми горчаха. Защо ли? Ами защото трябваше да ги кусам в чужда държава, а тя била уж родината ми. Вятър и мъгла. Залинях, чедо, дори и не ми се умираше там, защото не знаех къде ще хвърлят мършата ми в незнайно гробно поле. Децата натрупаха пачки на Запад, глезят ме, а аз линея, бяха в потрес. Питат ме: “Буба, тейко, от какво имаш нужда?”, а аз им отговарям по най-простичкия си начин: 

Искам да помириша за сетен път земята, от която съм се пръкнал, 

където лежат костите на предците ми. Искам точно там да положите костите ми! А не в чуждоземско”, разказва през сълзи на очи 89-годишният дядо Сали Ибрям, завърнал се неотдавна от 18-20-милионния Истанбул в останалото едва една шепа хора селце край Кърджали Сипей. Купува къща на старо, защото от родната му стряха вече няма и помен, но “ароматът” от детството му там е незалечим.
Дядо Сали не е единственият прокуден от родината си, 

това е тема, на която винаги ще се връщаме, но едва ли ще я “разнищим”, както би трябвало да бъде, - който милее за родните си корени. След себе си има още поне 6000 последователи. Толкова са турските изселници, докоснали се отново до майчиния си корен, решили да прекарат остатъка от живота си отново у дома. Това сочи официалната статистика за 2015 г. и допълва, че турските пенсионери харчат по 4 млн. лв. на месец в Родопите. Ние сме извън икономическите игри, не знаем много ли е, малко ли е, но когато в един запустяващ район напират хора отново да го “залюдяват”, какво лошо има в това. Погледнато от друг ъгъл, това означава съживяване, макар и със старческо присъствие. И какво лошо от това - нали след белокосите хора ще дойдат и наследниците им.

Ибрахим Сюлейман е работил 25 години в южната ни съседка като счетоводител 

Пенсията му е в размер на 1140 турски лири, обърнати в българска валута, правят над 700 лв. Избира да се върне в родното село Бащино, защото “тук животът е по-спокоен, отколкото в Турция, а с подобна пенсия мога далеч по-добре да преживея в Родопите. И с братовчеда Матем да пия по две ракии на вечер”.

Доскоро демографи предричаха, че животът в Родопите замира, бавно и постепенно, твърдят го и днес, но едно е на повърхността на демографските проучвания, друго е в действителността - планината на Орфей е просто безсмъртна. Тя никога не би могла да се обезлюди, след като е била населена с достойни люде, колкото и тривиално казано. А след тях идват и други поколения.

Дарко ОРАЧЕВ,  Кърджали