Точно 100 навърши баба Рада Попова от село Караджалово. Тя е родена на 28 септември 1915 г. в селото, по време на войната, когато баща й още бил на фронта. Годините били оскъдни и много жестоки, трудно се оцелявало. Започнала работа на полето едва на 13 и отрано овладяла селската работа с мотиката. Ръцете й често били в мазоли, но тя никога не се оплаквала, защото добре разбирала, че хлябът трябва да се заслужи.
Още помни времето, когато била бременна и връзвала снопи до прималяване, но не се отказвала, а жените покрай нея на полето все я подканяли да престане. А тя усмихнато им отвръщала: ”Така бебето ще разбере, че никога не се живее без труд”. Сутрин в ранни зори тръгвала да бере тютюн, а следобед, щом хапнела, се втурвала да продължи на нивата.
Никога не бездействала, горда и щастлива била, че можела да бъде полезна
В дома, който някога съградили с мъжа си от 20 000 тухли, които изцяло минали през ръцете им, се събраха над 40 роднини, близки, приятели, комшии.
На видно място се бяха разположили пет поколения жени - тя, дъщеря й Минка, съпругата на внука й Иван, неговите дъщеря и снаха и праправнучката Виктория. Тук присъстваше и най-малкият член на фамилията - “наборът”, както всички обичат да наричат галено Иван -роден само преди 5 месеца.
Рожденичката посрещна гостите с повишено настроение и завидно здраве. От 30 години баба Рада е напълно сляпа, но това изобщо не попречи да разпознае всеки, който дойде в този ден да я поздрави.
Община Първомай й поднесе като дар 100 лева, а от кметството – огромна торта с надпис и прекрасно цвете. А тя, с присъщото си въодушевление, подхвърляше весели шеги, но
с ръка на сърце призна, че в годините на Тодор Живков хората били по-весели
Имало ТКЗС, културен дом, здравна служба, които вече отдавна изчезнали. Възрастната жена с тъга доверява: “Едно време работиш на полето, но вечерта, за да се разведриш, можеш спокойно да отидеш да погледаш кино в селото или да приседнеш на седянката с хурката и кълбото, а край тебе до късно да ехтят радостни викове. А сега на какво заприлича селото? Няма млади, няма и деца! Ей, хора, провикна се баба Рада, какво стана, защо така се променихме? Кой ни взе душата и сърцето?, и замълча за минута.
Майка й също била дълголетница, достигнала 94. Едно време не са били заможни и сити. На полето все с таратор и кисело мляко засищали стомаха.
Всеки от присъстващите вдигна наздравица и за дъщеря й Минка, която неотлъчно полага всекидневни грижи за нейното дълголетие.
Андрей АНДРЕЕВ
Все още няма коментари