- Г-н Старчев, май не се очертава спасение за паметника пред НДК “1300 години България”, вашето творение, за което вие продължавате обаче да се борите?
- Нямам голяма надежда. Но откъде тръгват нещата? От това, че този паметник отдавна е обект на разсъждения, позиции, в основата на които е една политическа гледна точка, макар че самият паметник със своето съдържание е извън такъв прочит. Паметникът се отнася за 1300 години на държавата България. Той не утвърждава дадена власт, а е много по-всеобхватен. Така, както празнувахме и 1000 години във връзка с паметника на Самуил. Ситуацията е същата. А това, което не се разбира, е, че този паметник е от нов тип, различава се от други монументи по това, че не поднася темата илюстративно, така че хората да го възприемат буквално, без да разсъждават върху времето, събитията и т.н. Цялостното решение е нов начин на поднасяне, взети са възлови пунктове от нашата история.
- Затова ли акад. Светлин Русев казва, че вашите творби издържат проверката на времето? И там ли му е мястото днес, пред НДК?
- Този начин на съпоставяне на паметници е несъстоятелен. Навремето е имало мемориални плочи на загиналите от първи и шести полк, но те са преместени неслучайно. Там е имало казарма, която се е разрушавала поради развитието на града. Не може една казарма да остане в центъра на София. Тук е вече огромната, масивна сграда на НДК. И това пространство, което се изгражда там, има вече свой културен характер. На войнишкия паметник трябва да му се намери друго място, с възможности за военни ритуали.
- И според вас “1300 години България” не бива да се мести, така ли?- Всичко в него е съобразено с мястото пред НДК, като мащаб и пластично решение.
- А вярно ли е, че всъщност вашият паметник още от първия ден след построяването му е започнал да се разпада?
- По-несъстоятелни твърдения не съм чувал. Абсолютно невярно. Ето фактите. Година-две след издигането на паметника имаше в НДК сесия на ЮНЕСКО с участието на много министри на културата, на генерални директори на ЮНЕСКО и др. След сесията всички си правеха снимки точно пред паметника, една част дойдоха и в ателието ми, за по-ранни снимки, за информация, за разговори. Бяха очаровани. Да не говорим за мнението на Караян, който дойде да дирижира у нас и тогавашният министър на културата Георги Йорданов му показа лично паметника. Кой според вас би водил официални гости да разглеждат някаква си разруха?! Нечестно е това.
- Но паметникът наистина е в катастрофално състояние в момента!
- Така е, да. Но нали знаете, че Столична община нае една фирма, която да събори плочите от облицовката на паметника, а тя взе, че събори повече от половината от паметника. От 7 години вече собственик на този паметник е Столична община, което означава по закон, че тя трябва да се грижи за него.
- Как гледате на решението да се премести паметникът примерно в Южния парк?
- Безумие! Той е бетонен, той се премества чрез взривяване. Трябва да се откачат фигурите, които са тематично свързани обаче. Питам колко ще струва това? Събаряне, преместване и ново аранжиране? Много, много пари!
- А за решението на ВАС какво ще кажете?
- Ами, че то е същото. Разделя в един паметник архитектурата от скулптурата. А монументът действа цялостно, не е сграда, не е мол, прави се, за да увековечи нацията.
- И все пак хората не харесват паметника... Как го приемате?
- Аз си спомням, че стотици младежи, които сключваха брак преди години, отиваха и слагаха цветя пред паметника, снимаха се, танцуваха около него. А това означава, че те уважаваха понятието “1300 години България”, уважаваха държавата си. И според мен културата трябва да стане приоритет и в нашата страна, както е при другите. А сега не е така.
- И все пак какво ще стане с вашите фигури пластики, ако паметникът бъде взривен?
- Не знам, очаквам ново решение за този паметник. Аз вече имам визия за новата му реализация, но никой не ми възлага нищо. И това може да стане с много малко пари. Ужасявам се от възможността да накачат фигурите най-безразборно в Южния парк, защото те имат връзка помежду си.
- Били сте активен спортист, елитен лекоатлет навремето и въпреки че вече прехвърлихте 80-те си години, продължавате да работите усърдно, не се плашите и от студа. Върху какво сте се “нахвърлили” сега?
- Бях последно в Требич, там има една леярна, с която работя, подготвям приз, поръчан от Съюза на архитектите, ще направя и малки пластики за нова изложба, която ще бъде през тази есен. Имам мои творби и паметници в страната, които наглеждам дали са в добро състояние. Засега само “Паметникът на съпротивата” в Бургас има нужда от леки ремонти. Ще се погрижа.
- Научих, че присъствате и в “Квадрат 500”?
- Да, имам вече три работи там. Последната, “Жертвоприношение”, която е гипсова, засега само гостува. Хубаво е да присъстваш в такъв музей, аз много го харесвам. Показва изцяло българското изкуство. Но ето накрая си признавам, че съм много раздвоен. Всичко е добре, и синът ми Камен, и дъщеря ми Леда се развиват, работят много, различни са, но се реализират успешно в изкуството. Аз направих по случай 80-годишнината си голяма изложба през декември в галерия “Райко Алексиев”, имам много идеи, но съдбата на “1300 години България” много ме тревожи и се надявам на културно, интелигентно и професионално решение от страна на Столична община. Нека уважим българската история и културата да ни е приоритет. Нищо повече.
Все още няма коментари