На 90-годишна възраст на 16 януари почина Никола Даскалов – един от последните оцелели от комунистическия концлагер в Белене през 50-те години.
Той е роден на 8 септември 1934 г. Баща му Димитър Даскалов е областен директор на Пловдив. След идването на комунистите на власт бащата е арестуван, малтретиран и впоследствие осъден от комунистическия Народен съд на смърт. Разстрелян е на 10 февруари 1945 г.
През 1948 г. със съученици Никола решава да се присъедини към антикомунистическото съпротивително движение в Балкана. Майката на един от съучениците му ги издава на властта, след като прочита оставеното от сина ѝ прощално писмо. При задържането им властите изземат от Никола дневника му, където намират негови писания срещу режима и Георги Димитров.
Никола все пак е освободен, но малко след това е изселен от София заедно с майка му. Двамата се установяват в родното село на баща му – Брестница, Тетевенско. Никола учи в Ябланската гимназия. Там комунистическата власт продължава да го следи. Изпращат му провокатори, които се опитват да го подмамят да участва в конспирация за взривяване на мост, както и в такава за бягане в чужбина.
Едва навършил 18 години, през 1952 г., докато чака автобуса за Брестница в Тетевен, е арестуван заради същите конспирации, за които по-рано провокатори се опитват да го вербуват, пише сайтът „Истории от Белене“. Така бил изпратен в концлагера „Белене“, където прекарва девет месеца.
След като напуска лагера, той работи като изкопчия, тухладжия, тенекеджия, зидаро-мазач, каучуков пресьор, професионален шофьор и фотограф. Автор е на няколко книги, сред които и неговите спомени „Няма оазиси в червената пустиня“.
За кратко Никола Даскалов е и заместник-министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров в периода юни – декември 1992 г.
Все още няма коментари