Огнян Георгиев, поет и композитор: За поезията, музиката и за един опорочен конкурс

- Г-н Георгиев, поканихме ви за това интервю, тъй като разбрахме, че подготвяте за печат деветата си поетична книга със странното заглавие „Рак на сърцето”. Така ли е?

- Да, но само на 50 процента, защото книгата още не е стигнала до печат, а и заглавието не е окончателно: трябва да избирам между „Рак на сърцето” или „Синеока моя”.

- Бихте ли казали нещо повече за характера и съдържанието на стиховете в новата ви книга.

– Засега предпочитам да не коментирам това подробно. Само ще спомена, че както и в предишните ми книги, пак става дума за любовта, но също и за житейските истини, видени и осмислени през призмата на натрупаните години.

- Какво друго бихте споделили с читателите, какво ново извън стиховете? Имате ли нови песни? Вие сте известен със стиховете си, но и с песните си, които ви донесоха немалко награди като композитор.

- Новото е доброто старо – подготвям се за различните конкурси за поп песен през следващата година. Вече имам няколко нови песни както за солови изпълнители, така и за дует. Може би знаете, че повечето от наградените ми песни са дуетни, но неизменно с любимата ми певица Маргарита Хранова. Става дума за конкурсите „Бургас и морето”, за „Лирата на Орфей, за „Златният Орфей”. Любопитното е, че в песента ми „Любов раздвоена” тя си партнира с актриса – чаровната Искра Радева.

- Извинете, че ви прекъсвам, но вярвате ли, че „Златният Орфей” наистина ще се състои следващата година?

- Много се надявам и вярвам, че този път Дариана Генова ще успее на намери точните хора, за да реализира това, което е смисълът на живота й – да продължи делото на Генко Генов. Апропо, споменавайки г-жа Генова, искам да кажа нещо много важно както за нея, така и за мен: преди около десетина дни дадох интервю в „братския” ви в. „Шоу”, в което четем, че г-жа Генова „няма нито авторитета, нито връзките, нито таланта на Генко (к. м.)”. Този пасаж, изведен като подзаглавие в интервюто ми, породи силни и нелицеприятни тълкувания и емоции. Държа дебело да подчертая, че говорех за МЕЖДУНАРОДНИЯ авторитет, връзки и талант на създателя на „Златният Орфей”. И дума не може да става и не трябва да се търси „под вола теле”, че с тези си думи съм коментирал личните качества и способности на г-жа Генова. Прекрасно разбирам, че такова тълкуване и изказвани заключения от страна на недоброжелателите й и на нейни „приятели”, побързали да ме заклеймят като предател или прикрит неин враг, са огорчили силно съпругата на покойния г-н Генов. Да не забравяме, че след неговата смърт именно тя, като основен и единствен организатор, въпреки огромните трудности успя да реализира 7 издания на „Златният Орфей” - 1993-2000 г. Като човек, който уважава нейната борческа и непреклонна натура, стремяща се да популяризира родната поп музика, и в името на истината и справедливостта искам да поднеса извиненията си пред г-жа Дариана Генова за това, че поради липсата на изречената от мен, но неотпечатана дума „МЕЖДУНАРОДЕН”, съм станал причина за накърняване на достойнството й и подронване на нейния безспорен авторитет. Разбира се, всеки може да тълкува това, което казвам, както му е угодно, но аз се чувствам длъжен да се поясня и извиня...

- Нарочно или не, не споменахте софийския конкурс „София пее”. Нямате ли желание да участвате в него?

- Допускам, че въпросът ви съвсем не е случаен. Бих искал да поясня, че този конкурс е създаден от Томи Йовчев (от НЧ „Св. св. Кирил и Методий”), в рамките на фестивала „Кръстопът на музите”, и впоследствие „прилапан” от музиканта Пейо Пеев. Това обаче става възможно не без дейното (съ)участие на служителка в Столична община, под крилото на зам.-кмета Албена Атанасова. Навярно вече знаете за моята битка - организирането на този конкурс да бъде предоставено на други хора, институции или организации, но не и на Пейо Пеев и компания, защото „благодарение” на него
 
конкурсът се опорочава, губи от стойността си и не създава добър имидж
 
 (дори обратното) на Столична община, която частично го финансира (с парите на данъкоплатците, тоест и с моите). Не мога да приема да се прави конкурс, продиктувано единствено от лични интереси. Не съм съгласен той да се провежда извън официално обявения регламент. Не може такова събитие да служи за финансови облаги на тези, които го организират. Одитира ли се дейността на организаторите, в частност на г-н Пеев и фирмата му? Никой не знае дали се плащат съответните данъци, защото през последните 4 години не е извършвана финансова проверка за приходите и разходите, свързани с конкурс, за който се харчат вероятно 35-40 000 лв./г. Къде отиват тези пари, след като Столична община финансира конкурса точно с 10 000 лева (за наем на зала и за масирана реклама), а наградният фонд на конкурса, по думите на самия г-н Пеев, са скромните 2000 лева? От телевизионния запис на заключителния концерт на конкурса е видно колко много са спонсорите (само споменавайки Столична община като съорганизатор на конкурса, Пейо Пеев, респ. фирмата му „Спринт продакшън”, събира сериозни пари). Общината обаче нехае колко са тези пари (събрани на нейно име), как са похарчени и ако не са похарчени всичките, къде са останалите? С една дума, конкурсът плаче за външен одит.

- Нали разбирате, че истинността на думите ви може да бъде проверена. И защо настоятелно намесвате Столична община?

- Защото навсякъде тя беше обявявана за съорганизатор на конкурса, а аз бих искал и това да се провери. Всъщност всичко тръгна от един частен случай между мен и Пеев, по повод моето участие в тазгодишния конкурс. Пеев си позволи еднолично, а както по-късно разбрах, с „вещата” намеса на г-ца Галя Георгиева, секретарка в Столична община и, забележете - певица, с която той работи, да прави приселекция на представените песни. Което му/им хареса, стига до журито, натоварено да отсее 12-14 песни, които да се състезават. По регламент първо има подборна комисия, а после идва ред на журито. Явно Пеев се изживява като човека - подборна комисия! Регламентът грубо се нарушава, изобщо не се спазват обявените три етапа на конкурса. Допускам, че причина за мълчанието на авторите е страхът никога повече П. Пеев да не даде зелена улица на тяхна песен.
 
Творецът обаче живее за творбата си, иска му се тя да види бял свят, да получи признание, а защо не и материален стимул
 
Колкото до мен, неучастито ми в следващи издания на точно този конкурс, организиран от същите хора, не е жизненоважно. С „отстраняването ми завинаги” няма да загубя нито песните си, нито книгите си, нито наградите си. Искам да подчертая, че започнах битка против действията на Пеев, провокиран от проявена към мен несправедливост, но и за да защитя много други потърпевши автори от неморалните действия на организаторите на този конкурс, в лицето на Пеев. Тези действия могат да се нарекат и мошенически и Пеев добре знае за какво става дума. Колкото до истинността на думите ми, зад гърба ми са и други композитори, които ще ги потвърдят. Разполагам и с документи, има хора, ощетени финансово от неколегиалните действия на Пеев. Във връзка с всичко казано дотук, апелирам към Столична община за в бъдеще да не оставя въпросния конкурс (доколкото той е известен като „софийския конкурс”) в ръцете на Пеев и повече да не толерира подобно поведение, проявено от него самия и лицата, свързани с него, чиито имена музикалната гилдия веднага ще посочи. Нередностите около конкурса и действията на Пеев, ролята на г-ца Галя Георгиева и позицията на зам.-кмета г-жа А. Атанасова провокират много въпроси, които чакат своя отговор, вероятно и с намесата и на столичния кмет. Например: столичната културна програма в ресора на зам.-кмета по културата д-р Чобанов ли е, или в този на зам.-кмета по здравеопазване и социални дейности, г-жа Атанасова; защо първият не присъства на връчването на наградите, а г-жа Атанасова бе там? Да лепнеш на песенен конкурс социално мото далеч не го превръща в социална дейност. Дали пък двамата зам.-кметове не могат да си разделят властта? Не е ли абсурдно събитие от Културния план 2015 на Столична община (и подпомогнато с парите на данъкоплатците!) да липсва в плана за м. септември, когато е и заключителният концерт на конкурса (16.09.2015 г.; справка БТА).
В заключение смятам, че ако се разнищят въпросите около провеждането на този опорочен конкурс, ще стигнем до извода, че става дума за конфликт на интереси, вероятно засягащ и лица от Столична община. Надявам се това да се изясни във времето.

- И все пак, не е ли малко късно да хабите нерви и сили, за да докажете вашата истина? Конкурсът мина, наградите са раздадени... Защо все още „разгаряте този огън”? Има ли смисъл?

- Първо, това не е моя субективна, а обективна истина. Има доказателства за това. Второ – скоро ще се зададе новият „Конкурс за нова българска поп и рок песен – 2016” и аз не искам да се повтори поредната пародия около неговото организиране и провеждане. И трето, тъй като обичам българските поговорки, ще цитирам една от тях (била любима и на Пейо Пеев): „Кучетата си лаят, керванът си върви!”.
 
Аз ще си позволя да допълня тази поговорка така:
 
ако между кучетата има едно зло или бясно куче, а в кервана има болна камила, и кучето нахапе безмилостно камилата, тя просто няма да продължи с кервана!

- Благодаря за това пространно интервю. И „на добър час” на новите ви творби.

- И аз ви благодаря – за пожеланието и за дадената ми възможност да изразя становището си по тема, която би следвало да вълнува Столична община и обществото ни, но която, кой знае защо, не се нрави много-много на медиите. И тях ли ги е страх от Пейо Пеев или от някой в Столична община, или... от кого?
Също така ще съм благодарен на редакцията, ако публикувате думите ми така, както съм ги изрекъл.

Мария ХРИСТОВА