Авторът на сборника „Атентатите на ХХ век“ Иван Първанов: Атентатите срещу Путин и Обама в сензационна книга  

Премиерната книга „Атентатите на ХХ век. Заговори, покушения, политически убийства“ на Иван Първанов представя известни и неизвестни посегателства срещу живота на държавници от цял свят. В някои от тях само съдбата по уникален начин спасява набелязаните да умрат, в други – един куршум преобръща живота на милиони хора. За пръв път в книга биват описани пазени в дълбока тайна опити за покушения над някои от съвременните американски президенти: Кенеди, Форд, Никсън, Рейгън, Буш, Клинтън и Обама. Читателите ще научат и за засекретените опити за атентати над руските лидери Брежнев и Путин. В сборника, тиражиран от издателство „Милениум“, са представени и посегателствата над личности като Махатма Ганди, Индира Ганди, Ясер Арафат, Фидел Кастро, Муамар Кадафи и още много други. Авторът на любопитното изследване - Иван Първанов, е журналист, писател документалист и автор на редица сборници, посветени на диктаторите.
 
 
- Г-н Първанов, с какво ви привличат личностите на диктаторите?

- Да си извоюваш правото да си пръв в една държава, е признак, че притежаваш нещо повече от другите. Диктаторите са повече или по-малко луди, ексцентрични и с това успяват да надъхат тълпата, за да ги избере. Достатъчно е да си припомним Хитлер и Мусолини. Днес държавниците обикновено се избират, но и за това е нужно да докоснат сърцата на избирателите. А това не се постига с пиарски съвети. Хитлер например е нямал пиари, но с думите си е можел да накара хората да го гледат с възторг.

- „Децата на диктаторите”, „Любовниците на властта”, „Мавзолеи, гробници, мумии” - всеки от вашите документални сборници търси път към същността на властелините. Коя от тези различни гледни точки разкрива образите им най-реалистично?

- Онова, което човек успява да скрие в ролята си на държавник, изпъква в отношението към децата, съпругата, пък ако щете и към любовницата. В „Децата на диктаторите” се вижда, че някои от най-големите чудовища са били любящи бащи и съпрузи, както и обратното - безупречни управници у дома си са били тирани.

- Сега поставяте фокуса върху атентатите, коя е основната черта, която откривате у управниците, обединени от тази тема?

- В новия сборник става дума за силни и авторитарни личности. Слабите и мекушави владетели се свалят с дворцов или военен метеж или преврат, докато при тираните това е невъзможно. Те държат здраво управлението в ръцете си, войската и полицията са на тяхна страна. Тогава се налага да се прибегне към атентат.

- Представяте истории, които излизат за пръв път в книга. Кои са те?

- Един от най-любопитните случаи е с лидера на японската соцпартия Асанума, убит ритуално със самурайски меч от националиста Отоя Ямагучи. За пръв път излиза в книга и разказът за убийството на полския президент Нарутович, убит при откриване на изложба във Варшава. Както и атентатът срещу френския президент Пол Думер, застрелян от писател психопат.

- Коя е причината много от атентатите да се държат в секретност?

- На никои служби за сигурност не би им било приятно да тръбят пред света за собствената си некадърност и за това, че са проспали атентат, при който е бил ранен или е щял да пострада държавният им глава. Само ако е убит, не могат да го скрият. А и съобщенията за извършен атентат биха насърчили и други да опитат.

- Отделяте специална част от книгата за българските атентати. Как оценявате покушенията у нас спрямо тези по света?

- Българските атентати, за които пиша, са извършени основно в края на XIX – началото на XX в., когато в страната ни се разгаря борба за власт, за постове и за влияние. Те са първични и нескопосани, каквито са и техните поръчители и преки изпълнители.

- Кои са примерите за това?

- Стамболов е съсечен посред бял ден насред София, без убийците му изобщо да се крият. Колегата му Димитър Петков – Свирчо е ликвидиран също публично. На българските атентатори тогава са чужди тайнствеността и кроенето на велики планове – грабват револвера и действат, като оставят мисленето за после. Единственият по-рафиниран опит за атентат е срещу лидера на Стамболовата партия Никола Генадиев, на когото е изпратена гърмяща Библия. По-различен, в по-ново време, е атентатът срещу писателя дисидент Георги Марков, добил известност като „Българския чадър“. Но да не забравяме, че идеята и сценарият са дело на „братята” от руските служби.

 - Си Ен Ен излъчи репортаж за това какво би се случило, ако Доналд Тръмп бъде убит при встъпването си в длъжност, което скандализира американската общественост. Какви според вас са били основанията за поставянето на тази тема?

- Подобно предположение не е лишено от основание. В световната история съществуват примери, когато един държавник е бил убит по време на предизборна агитация или при встъпването му в длъжност. Американските агенции за сигурност са били много по-нащрек при инаугурацията на Тръмп, отколкото при тази на Обама. Изявленията на 45-ия президент понякога са доста непремерени и ми се струва, че службите, които го пазят, ще си имат доста главоболия.