88-годишният маг на словото Найден Вълчев плени публиката

Видинското Народно читалище „Цвят 1870“ получи необикновен подарък от големия български поет Найден Вълчев – 42 книги, подбрани от личната му библиотека. Негови, както и книги на едни от най-обичаните и популярни български автори като Велери Петров, Дора Габе, Елисавета Багряна, Младен Исаев, Давид Овадия, Матей Шопкин и други български писатели, с които съдбата е свързвала майсторът на изящното слово в творческия и жизнения му път като дългогодишен редактор в някогашните най-престижни български вестници и списания.

С това дарение поетът изпълни обещанието си пред видинската публика, дадено по време на гостуването си във Видин преди новогодишните празници.

На 88 години авторът на незабравимата „Една българска роза“ и текстът на песента, озвучила гледаният с интерес и до днес първи български телевизионен сериал „На всеки километър“, е все така жизнен, пълен с творческа енергия и обич към хората. „За последен път бях във Видин преди повече от двадесет години“, сподели пред публиката той. И допълни, че му е било изключително интересно да види отново Дунава, крепостта „Баба Вида“, музеите в града и паметника на „Скърбящият воин“ – едно гениално творение на скулптура Андрей Николов, изиграло решаваща роля в оставането на Видин и Видинско в пределите на българската държава.
В тази връзка водещата на литературния салон Диана Сиракова прочете стихотворението на Найден Вълчев „Сутерен” от книгата му „Луна парк”, което отключи нов спомен за автора. Той разказа, че това е стихотворение написано по действителен случай, посветено на скулптора Андрей Николов, чийто скулптури били изхвърлени от неговото ателие в центъра на София на дъжда след неговата смърт, а дъждът се стичал като сълзи по очите им.

Благодарение на това стихотворение, варварската постъпка е поправена

и „изпъдените скулптури” се „завърнали“ у дома си.

Повече от 100 стихотворения и текстове на Найден Вълчев отдавна са превърнати в едни от най-популярните български песни, звучащи в националния ефир и до днес. За трудното появяване на две от тях – „Една българска роза“ и текста към музиката на сериала „На всеки километър“, той разказа: „През 1968 г. предстоеше в България да се проведе Световен младежки фестивал. Съюзът на българските писателите реши да даде контрактации на десетина български поети да напишат текстове за песни по този повод, но в този списък мен ме бяха забравили.

Аз пък, въпреки това, написах „Добър вечер, приятелю млад...”

– имах предвид тези млади хора, които ще дойдат през границата, ще посетят България... Но комисията отхвърли този текст. На следващата година показах текста на моя съименик, композитора Димитър Вълчев, който, след като го прочете, каза: „Ама тя, песента си е готова, само трябва да се запише!”. И композиторът написа песента. После участва с нея на „Златният Орфей” през 1970-та година, където, изпята от  Паша Христова, песента спечели първа награда.

През 1972-ра тя стана  „Мелодия на годината“, а през 2000-та бе обявена за песен на столетието

 „Паша изпя песента бляскаво на състезателната вечер, а после до три след полунощ чакахме в едно заведение класирането” – припомни си тогавашните събития авторът. И продължи: „През десетилетията „Една българска роза” ту се запяваше, ту затихваше и после възкръсваше и се подемаше пак, защото съдържаше онази смущаваща думичка „другарю”. Но в края на 20 век при допитване на БНР, слушателите избраха тази песен за песен на столетието”.

Текстът за началото на сериала „На всеки километър” се появява буквално за една нощ

Музиката била готова, но така и думички за нея не се намирали. „Ден-два преди началото на излъчването на сериала вкъщи дотича композиторът Петър Ступел – разказа поетът. - Ние живеем наблизо, изтананика ми Ступел мелодията и каза, че сутринта идва за текста. Затворих врати и прозорци, казах на всички вкъщи рано да лягат и седнах на машината. Нищо. При това забравих в един момент мелодията и съм задрямал, но рано към сутринта мелодията отново се появяви в съня ми и  успях да напиша искания текст“.

Вариантите на началото били два: „Нас червеното знаме роди ни...”, а другият –"Нас родиха ни бури и ветри...”. На другия ден филмът тръгва по телевизонните екрани с „червеното знаме”. Поетът не може да си спомни дали е дал и двата варианта, тъй като: „Петьо Ступел дойде рано сутринта в къщи, грабна листчето и си отиде. И на другия ден моят син ме дърпа и казва: Татко, слушай онази мелодия. Кога са записали, кога са репетирали с Коста Карагеоргиев, не знам, но филмът тръгна и опразваше улиците вечер.

Артистите бяха тези, които направиха моите думички крилати,

композиторите Петър Ступел и Атанас Бояджиев дадоха музиката, а бате Серго и Митко Бомбата във филма направиха това, което рядко се случва на автор, и аз съм щастлив, че моите малки думички звучаха дълго” – разказа Найден Вълчев.

На следващия ден обаятелният майстор на словото се срещна с преподаватели и ученици от най-голямото видинско училище СОУ „Цар Симеон Велики“. Поетът разказа на младите хора за своите срещи, приятелства и творчески контакти с едни от най-интересните и изявени български и чуждестранни творци. А след рецитала, който Найден Вълчев изнесе за тях, учениците дълго ръкопляскаха, възхитени от чутото.

Гостът си тръгна от училището с една българска роза
 и чадър с логото на учебното заведение, подарени му от ръководството.
Дарените 42 книги от домашната библиотека на Найден Вълчев, подбрани лично от него, са зачислени в библиотечния фонд на възстановяващата се библиотека към читалище „Цвят“, след като преди години тя бе отделена от него и книгите, повечето от които дарени от видински граждани, сега се намират във фонда на  Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“.
Ненчо СЛАВЧЕВ