Купуваме повече телевизори, но по-малко храна. Този извод се налага от сравнение на покупателната способност на българите през последните 10 години според данни на Националния статистически институт. Покупателната способност показва какво количество от даден продукт можем да си купим с годишния си доход. През периода от 2013 до 2022 г. повечето хранителни стоки са станали по-достъпни за българина. Изключение обаче са някои основни продукти, които консумираме почти всеки ден – доматите, пиперките, сиренето. За последните 10 години има една стока, чиято достъпност е скочила почти двойно – това са телевизорите. Основната причина е не толкова в увеличението на доходите, колкото в развитието на технологиите и силната конкуренция между производителите.
Покупателната способност на повечето стоки върви нагоре с малки изключения през последните 10 години. При доматите обаче това не е така – те са станали по-малко достъпни, което означава, че цените им са се увеличили повече, отколкото се е вдигнал доходът на средностатистическия българин. Така например с годишния си доход средният българин е успявал да купи 3072 кг домати през 2013 г. През 2022 г. обаче това количество пада до 2925 кг. Подобно е положението и с пиперките. Ако през 2013-а сме успявали да си закупим 3479 кг чушки, то 10 години по-късно годишният ни доход е стигал само за 3264 кг.
Сиренето също ни излиза по-солено. През 2013 г. средният доход е стигал за закупуване на 820 кг от този продукт, докато 10 години по-късно покупателната способност пада до 786 кг. По отношение на кашкавала обаче покупателната способност на доходите ни се увеличава – от 419 на 532 килограма. Подобно е положението и с киселото и прясното мляко – количествата, които можем да си закупим, са се увеличили съответно от 2402 на 2877 кг и от 3379 на 4016 литра. При храните най-значително се е увеличила достъпността на захарта и картофите.
Все още няма коментари