Пенсионирането и пенсията са реално рожби на капитализма, ускорил развитието на индустриалното производство. В условията на натуралното стопанство основната производствена единица е семейството или по-точно родът. В него заедно са три поколения: родители, деца и внуци.
Производството и осигуряването на необходимите за рода неща при появата на внуци е задължение и се осъществява от родителите на децата на трудоспособна възраст. Те по същество са инвестицията на родителите, която трябва да им осигури съществуването, когато излязат от трудоспособна възраст.
Тъй като децата напускат родовото натурално стопанство и се включват в индустриалното производство, те са затруднени пряко да произвеждат блага за родителите си. За да се реши проблемът, най-простият начин е децата в индустриалното производство да отделят част от доходите си за издръжка на остарелите родители. Системата се обезличава и децата плащат в общ фонд, а от него по определена система правила се изплаща издръжка на конкретните остарели родители. Така създадената система наричат солидарна.
Някому тя изглежда несправедлива и предлага всеки да си събира „бели пари за черни дни“, та като стигне възраст, при която няма да може да изкарва пари, човекът да харчи спестените. Това е примамливо, но при условие че стойността на белите пари, скътани в началото на получаване на трудови доходи, след примерно 40 години е една и съща, а не са изядени от инфлацията.
Грижовност към белите пари проявяват разни частни пенсионни фондове,
които обещават внесените при тях пари да растат, така че да покриват инфлацията. Проблемите с тези фондове са няколко. Първият е парите да не скочат някъде по средата на морето или океана и да изчезнат, а вложителите да пият студена чешмяна вода. Вторият е във възможността внесените пари да растат поне с такива темпове, с каквито расте инфлацията. Третият е просто частният пенсионен фонд като компания да фалира поради лошо управление на парите или развитие на продължителна криза.
За управляващите държавата и солидарната система в условията на капитализма удобството, което предоставят частните пенсионни фондове, е в това, че с тях си измиват ръцете за осигуряване на пенсии не за достоен живот на възрастните хора, а за тяхното физическо оцеляване.
Пенсионерите са бреме и за да се намалява то, възможностите са три: намаляване на броя на получаващите пенсия, съкращаване на продължителността на получаване и поддържане на ниски равнища на пенсиите. Първите две възможности се реализират главно с увеличаване на възрастта за пенсиониране. Колкото по-малка е разликата между средната продължителност на живота и възрастта за пенсиониране, толкова по-малко ще са пенсионерите и оцелелите над тази възраст ще получават пенсия за по-малко време. При това такива мерки се приемат и реализират насилствено, без съобразяване с личните възможности и желания на излизащите от трудоспособна възраст.
Последните приети промени в пенсионната система у нас създават условия, при които за значителен дял от навлизащите в пенсионна възраст е невъзможно да получат пенсия, а тези, които я получат, да я получават за кратко време. Към това трябва да се добави поддържането на ниски размери на пенсиите, което прави за възрастните нежелано самото пенсиониране и мнозина биха предпочели да останат на работа и след достигане на пенсионна възраст.
Това налага да се премине към друга система на пенсиониране.
Каква да е тя?
Различните индивиди се приближават към и навлизат в пенсионната възраст на различни позиции, с различен професионален и жизнен потенциал. В конкретните случаи индивидът най-добре може да прецени и организира процеса на своето пенсиониране. При съществуващата система то се извършва рязко, със заповед за пенсиониране без значение за състоянието на пенсионирания. Не са редки случаи, когато индивидуалният потенциал за създаване на обществено значими неща се оказва загубен далече преди навлизане в пенсионната възраст и индивидът е принуден да излезе от обществената производствена система. Затова е разумно да се установи минимална възраст, при достигане на която желаещите могат да се пенсионират.
Към тази възраст всеки има платена в солидарния пенсионен фонд сума. На тази база може да му се отпусне определена начална пенсия. На него се предоставя възможност да започне получаване на определен процент от полагащата му се пенсия,
като продължава да работи при намалена интензивност и възнаграждение
с процента на получаваната пенсия. За илюстрация на този подход – следният пример.
Установена е минимална възраст за общия случай на пенсиониране 55 години. Навършилият тази възраст има вноски във фонда, които определят размера на пенсията му 300 лева. Заплатата му към момента е 1000 лева, а продължителността на работната седмица 40 часа. Той решава да съкрати трудовите си задължения на 1/4 и да получава 1/4 от пенсията си. Така възнаграждението му общо става 825 лева, а върху сумата от 750 лева се правят вноски в пенсионния фонд, което води до нарастване на размера на пенсията в бъдеще примерно с 3% на годишна база. Като приема такъв подход, той може да продължи да работи доста години над 55. Може да се въведе пределна възраст за пенсиониране и други критерии за ограничаване на трудовото участие, главно поради намаляване и промени в трудовия потенциал с нарастване на възрастта. Същевременно обаче успоредно трябва да се включат някои облекчения за хората над определена възраст: медицински, културни, транспортни и др. За плавен преход към окончателно прекратяване на трудовата заетост може всяка година тя да намалява примерно с 1/10 и същевременно с такъв процент да расте делът на пенсията.
За илюстрация на подхода е следният пример. На 55 години заплатата при 40-часова работна седмица е 1000 лева. Пресметнатата пенсия е 400 лева. Достигналият тази възраст решава до 65-годишна възраст да използва предложения подход, като за всеки следващи две години намалява продължителността на трудовата заетост с 20% и компенсира с получаване на съответен процент от пенсията. Същевременно за всяка година трудов стаж над 55 изчислената пенсия се увеличава с 2%. Развитието е съгласно следващата таблица:
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Възрастов интервал: 55 - 57 57 – 59 59 – 61 61 - 63 63 – 65 след 65
Седмична заетост ч. 32 24 18 12 6 0
Заплата 800 600 450 300 150 0
Пенсия 80 143 200 260 320 400
Общо доход 880 749 666 602 534 496
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
При така предложения подход трудовата заетост на навлезлия във възраст над минималната за пенсиониране намалява с по-високи темпове от получаваното възнаграждение. Същевременно неговият потенциал може изключително ефективно да се използва там, където той работи. Същественото предимство на този подход за пенсионна система пред налагания е, че реалната възраст за пенсиониране се осъществява с активното участие във взимането на решения за конкретния човек от самия него. На практика може да се окаже, че при масовото прилагане на този подход ще се увеличи средната възраст за пенсиониране в степен, по-висока от тази, която се цели с налаганите задължителни изисквания. Сред тях най-тъпото е за задължителния трудов стаж, в условията на висок процент безработица.
