Тома Биков
Едва ли ще изненадаме някого, ако кажем, че БСП влиза в предизборната кампания с посланието, че ще бъде носител на промяната. Демонстрацията на промяната върви по две линии – предизборната програма на социалистите и кадровите размествания при излъчването на кандидати за депутати. Казано обобщено, столетницата иска да внуши, че предлага нови идеи и нови хора. Парадоксално, обаче и новите идеи, и новите хора са по-скоро спомен за миналото, отколкото поглед към бъдещето.
В програмата си БСП обещава всичко за всеки – за едрия капитал фонд от 500 милиона лева, който да възроди производството и да се разпределя от държавата, за родителите – намаление на данъците, за пенсионерите – преизчисляване на пенсиите, за бедните - по-високи доходи, за средната класа - също, за енергетиците – АЕЦ „Белене”, за газовиците - „Южен поток”, а за най-твърдите русофили – изграждане на петролопровода „Бургас-Александруполис”, за да бъде големият шлем пълен. Не е лошо да уточним, че енергийните проекти отново са подарък за едрия бизнес, защото при евентуално тяхно възобновяване именно той ще се възползва от обществените поръчки. Припомням, че най-приемливият от трите руски проекта - „Южен поток”, беше спрян именно във времената, когато БСП управляваше държавата през правителството на Пламен Орешарски. Тогава на изненадващо посещение в България дойдоха трима американски сенатори, които на съвместна пресконференция с министър-председателя обявиха, че проектът се прекратява. От Европейската комисия също изискаха спиране най-вече заради силно завишената цена на проекта, която унищожаваше неговата ефективност.
Идеите на БСП и начинът на представянето им по същество са стари. По време на изборите през 1994 г. водената от Жан Виденов социалистическа партия обеща да възроди производството. Още през следващата 1995 г., в изпълнение на програмата и активните действия на икономическия вицепремиер Румен Гечев, България отчете най-високото производство в историята на прехода. В продължение на една година държавните социалистически мастодонти работеха на пълни обороти, а държавата ги финансираше с парите на данъкоплатците в името на възраждането на социалистическото производство. Година след производствения бум, в края на 1996 г., месечните заплатите бяха достигнали до около 10 000 лева. Тази внушителна цифра обаче не беше продукт на производството, а на инфлацията, която беше предизвикало то. По онова време с 10 000 лева можеха да се купят двайсетина хляба, а спестяванията на хората се стопяваха с всеки изминал ден. Това се случи, защото в устрема си да произвеждат социалистите бяха забравили едно много важно нещо – че за да се генерира печалба, произведеното трябва и да се продаде. В края на 1996 г. се оказа, че производственият бум от 1995 г. гние в складовете на „Кремиковци” и останалите социалистически мастодонти, защото няма кой да го купи. Разбира се, към това трябва да се прибави и бързото разграбване на тези заводи от тогавашния националноотговорен капитал начело с „Мултигруп”.
Днес от БСП казват: "Да възродим индустрията, като създадем държавен фонд, който да раздава пари на българските фирми (разбирайте фирмите на някои от членовете на Изпълнителното бюро) и да увеличим производството". Това обещание можем да приемем и като заплаха, защото зад интелектуалните образи на кандидатите за депутати Тома Томов и Елена Йончева все още надничат милионерите Георги Гергов и Кирил Добрев, които със сигурност с удоволствие биха се възползвали от фонда. На поста си е и Румен Гечев, който винаги е готов да изготви концепция за фалит на държавата.
По парадоксален начин БСП успява да представи миналото като промяна. Идеите на Гечев от 1994 г., съпроводени от нови лица като Корнелия Нинова (уволнена през 2008 г. за подозрения в корупция като зам.-министър на икономиката от Сергей Станишев) и Кирил Добрев (депутат в четири парламента, започнал кариерата си като арестуван за нелегално пренасяне на долари през българо-сръбската граница). Към това можем да добавим и обещанието на Светлана Шаренкова от 4 февруари, което гласеше, че БСП ще върне България в развития социализъм.
БСП се променя, за да си остане същата. Мимикрията изисква и определени жертви – от листите изхвърчаха бившият председател Михаил Миков и водачът на лявото крило Янаки Стоилов. Между другото, преди изборите през 1994 г. последният влезе в конфликт с Виденов и несъгласен с политиката на партията по онова време, отказа да се кандидатира за депутат. По този начин пропусна възможността да го изгонят с камъни от парламента през бурната зима на 1997 г., когато се беряха плодовете от икономическата политика на Гечев. Днес Янаки Стоилов е силово изваден от листите от Корнелия Нинова и това се представя като знак за промяна. Георги Гергов, разбира се, остава в най-висшето ръководство на партията, защото сигурно го броят за ново лице в политиката.
Със сигурност в БСП знаят, че развитият социализъм (по Шаренкова) се гради лесно с чужди пари. Истинската промяна би се случила, ако за пръв път в своята история социалистите започнат да изграждат социализъм със собствените си пари. Например Георги Гергов да започне да дава по 500 лева над заплатата на своите работници само защото са родители на деца под 18 години. Нали ще стимулираме демографията? Или поне да им осигури безопасни условия на труд, за да не умират по обектите му, както се случи през 2015 г. на строежа в курорта „Слънчев ден”, където заради безотговорността на видния пловдивски социалист загубиха живота си четирима негови работници. БСП тогава мълча за експлоататорския стил на своя висш кадър и нито един защитник на работническата класа от средите на партията не посмя да се обади по темата. Днес този социалист е в тясното ръководство на партията, а променената Нинова се прави, че не го забелязва.
БСП е тъмно минало, което опитва да се представи като светло бъдеще. Не щедрите предизборни обещания, а тази мимикрия е най-голямата лъжа на столетницата. Лошото е, че ако тази лъжа успее отново, то цената за нея ще бъде платена и от тези, които са повярвали, и от тези, които не са.
