Достолепният Марин Маринов, вече в пенсионна възраст, четвърти мандат кмет на димитровградското с. Добрич. След 16-годишното му управство селото спокойно може да се нарече китно и образцово, колкото и шаблонно да звучи, защото всичко е минало през неговите „ръчинки” – обновен център, читалище, стадион, ларго, екзотични чешми, амфитеатрална естрада на гърба на църквата „Св. Йоан Рилски”.
Нощем Добрич е осветен като Холивуд, бляскав и чист е като Бродуей. Баби дори възпяха управника в народна песен, а подобно чудо на чудесата не се е случвало от Възраждането насам. Най-странното е, че цялата интелигенция на България го познава, защото от девет поредни години насам, без прекъсване, единствено той я събира под крилото си за Националния литературен празник „Доброслов”, а както си е редно, лично от джоба си вади внушителни парични награди за лауреатите. Сетне иде задължителната богата хапка-пийка. Още по-странно е, че и враговете му се натискат да бъдат приятели с него. За политиците да не говорим.
Бай Марине, какво ти костваше тазгодишният Девети национален литературен празник, на който присъстваха над 60 автори от страната? Организацията ти винаги е безупречна, а за нея трябва не само хъс, а и още много други неща?
- За мен няма приятели, има човеци, за които мога да се раздавам от душа и сърце, да им помагам и какво ли не още. Вярно е, намерих спонсори за жури, за организация, но останалата част от 1000 лв. я поех аз. Хубаво ми е, когато виждам очи, които са чисти, очи, които те гледат другарски. Мен просто ме запалиха нашите писатели – Петко Каневски, Стоян Ралчев, Демир Демирев, Кръстьо Кръстев.
Каква психика, каква настройка трябва да има един селски кмет, за да го уважават творци от цяла България?
- Да върна малко лентата – един човек, за да се кандидатира за кмет, трябва да има много познати, много приятели. Защото общините нямат пари, живеем във време на безпаричие, за селските кметства по-добре да не говорим. Значи трябва да има много приятели, които да му помагат не на самия него, а на селото. А той пък от своя страна трябва да помага на хората и да им се отдава. Ако този кмет тръгва за заплатата, за печалбата, за костюма, за вратовръзката, за мене си, да забрави, че ще бъде добър кмет. Всичко, което виждаш в с. Добрич, е моя направия. Затова съм горд и никой не може да ме събори, най-вече духом.
Разкажи за тази разкошна сцена зад църквата, с постоянно бликащия фонтан пред нея. Миналата година там беше празно място.
- И тя е по мой проект, сцената аз съм я правил с една шепа помощници. И шадраванът е мое дело, и онази уникална чешма пред детската градина с амурчета.
Да се върнем пак към темата за тоталното безпаричие, а само за една година виждам голяма промяна в твоето село, което прилича на малък градец. Питам те не защо, а как го правиш?
- Нашата държава не е била бедна, но капитала го събраха шепа хора, мръсници, които си мислят, че са над Господ и забравиха, че и те са простосмъртни. Как го правя ли? С приятели, които имат възможност, финансов резерв. Пак ти повтарям – ако един човек няма приятели, по-добре да не се кандидатира за кмет, защото няма да направи нищо. По професия съм хладилен техник, имам добър и печеливш занаят, затова не ми пука от никой и от нищо. Не мога да застана на трибуната, да чета и да замайвам глави като вас, но всичко друго го мога.
Оптимист ли си за бъдещето на България?
- Да! Не че съм ГЕРБ-аджия, но тръгнаха ли магистралите? Тръгнаха! Много от хората казват за Бойко, че бил простоват. Никога не е бил такъв, той е хитър, той е умен, има докторат, той намери правилния диалог с обикновения човек и го разбира всеки един. Тая порода мъже ги уважавам!
Има ли някаква връзка между Бойко Борисов и Тодор Живков?
- Има! Ако времето позволи, ние ще видим наистина в негово лице Тодор Живков №2. Никога не съм бил комунист, не ми пука от никого, но най-добре живеехме по времето на Тодор Живков. Тогава можеше да пуснеш детето си да дойде от Димитровград до село, сега, Боже опази!
Ще бъдеш ли отново кмет на с. Добрич?
- 100 процента!
Георги АНДОНОВ, с. Добрич, Димитровградско
Все още няма коментари