„Стандарт енд Пуърс“ направили проучване на финансовата грамотност сред 150 хил. възрастни от 144 страни. Данните показват, че две трети от населението на планетата е финансово неграмотно. Което обяснява защо парите се събират в останалата трета. Картината сред българите е идентична: 66% от хората над 15 г. нямат хабер от основни финансови понятия. Което ни нарежда на 72-ро място в света и сред последните в ЕС. Малка утеха е, че мамалигата е още по-зле от нас. Мъжете ни са малко по-грамотни от жените, а богатите са доста по-грамотни от бедните (41% на 26%). Но като цяло - мъка.
Според методологията на изследването за финансово грамотни се смятат хората, които отговорят вярно на поне три от пет въпроса - що е лихвен процент, проста лихва, сложна лихва, инфлация и диверсификация на финансовите активи. За инфлацията например питането е: „Ако след 10 г. доходите ви и цените на стоките се удвоят, колко ще можете да купувате?”. 58% от българите са отговорили правилно – пак толкова. Обаче 42% не били наясно. Което е напълно естествено. Кога у нас повишението на заплатите е следвало увеличението на цените? Никога. Ситуацията е хипотетична и никога не е срещана в българския опит. И все пак инфлацията я знаем по-добре. Над 60% от хората се обърквали на въпросите за дългосрочно олихвяване. Над 80% от българите нямали понятие какво е диверсификация на риска.
Инфлацията я знаем по-добре, защото дълго сме я упражнявали. И пак, ако не беше Виденов да ни даде един незабравим урок, едва ли толкова хора щяха да запомнят. Ситуацията в края на 1996 - началото на 1997 г. беше малко като през 20-те години в Германия. Ако сте чели „Черният обелиск” на Ремарк, там е описано как хората припкат да си вземат заплатата и да я похарчат до обяд, щото след обяд вече е в пъти по-малко.
А диверсификацията няма как да я научим. Както и да диверсифицираш в тукашните условия, все си от страната на булката. Веднага ще ви дам пример. Аз например диверсифицирах отоплението. Една стая отоплявам с камина, една - с климатик, и една не отоплявам. И си мислех, че каквото и да стане, все ще съм защитен. Да, обаче не. Чета, че брюкселските дебелогъзници се гласят да забранят отоплението на дърва и въглища! От догодина ще трябва да ги заменим с брикети от биомаса или друго екогориво, което, освен дето е по-скъпо, изисква и ново оборудване. Но това не е проблем на бюрократите. Когато анализирах риска, взех предвид само евентуалните тукашни малоумия. А е трябвало да калкулирам и брюкселските. Министърката на екологията вика, че, ако се приеме такава директива, българското правителство щяло да протестира. Тя нека се приеме, пък то да си протестира… За доста работи сме протестирали и протестите ни все остават неуважени. Всъщност май не са чак доста. Иначе що ще ни викат „йесмени”?!
Както и да е. Това не е първото изследване на финансовата грамотност на българите. През 2010 г. „Алфа Рисърч” направи подобно изследване за нуждите на Световната банка. И резултатите бяха даже още по-обезкуражаващи. Едва 2% от интервюираните отговаряха правилно на всички осем въпроса. Повечето българи отговарят вярно средно на три от осем въпроса.
Питат ги, ако искат да си купят телевизор, който струва 1000 лв., обаче има намаления. И в един магазин го продават със 150 лв. по-евтино, а в друг – с 10% отстъпка. И само 66% са сметнали правилно къде са по на далавера. Останалите 34% не могат да сметнат 10% от 1000 лв. То и рядко им се налага да работят с такива големи числа де. Делникът на тези хора е зает главно с грижата да набавят онези 800 хил. калории годишно, които ще ги държат поне физически живи.
С олихвяването нещата са направо трагични. Въпрос: Внасяте 10 000 лева в банкова сметка, по която ви се начислява 8% годишна проста лихва. Колко пари ще имате в сметката си след 2 години? Само 54% от интервюираните са познали.
Колко са тия българи, дето внасят наведнъж 10 хил. лв. в банка, и то за две години, за да се поинтересуват колко и каква лихва ще им се формира?
Ако се вземе „на предвид”, както казва Цецерон, процентът на напълно неграмотните, хората, които не могат да четат и пишат, както и на тези, които си мърдат устните, когато четат, финансово неграмотните не изглеждат чак толкова много. Според мен обаче корелацията между общата и финансовата неграмотност у нас не е толкова пряка. В ЕС 69% от висшистите са финансово грамотни, 54% от среднистите и 28% от хората с основно образование. Но у нас може и да е по-различно. Съдя по една информация, която срещнах тия дни из пресата. Всеки четвърти клошар бил висшист. Около 24% от хората, останали без подслон, са завършили някакъв ВУЗ. Много от тях са се простили с професията си в годините на прехода и са загубили жилището си, защото са взели кредити. Сред клошарите имало лекари, учители, пианисти и дори ядрени физици. Останалите били преимуществено със средно и средно техническо образование. Простите и необразованите са рядкост между клошарите.
И ако погледнеш, в КТБ изгоряха все умни и образовани хора. Даже хора с претенция за специализирани финансови познания като Иван Костов и дъщеря му, дето ходи да учи чак в Милано. Ами Стоян Александров? Коскоджамити банкер и изгоря с милиони! Само Веждито изгоря заслужено. Мисля, че сред изгорелите в КТБ с големи суми нямаше нито един неграмотен в буквалния смисъл. Та казвам, че може да си много образован и интелигентен, и пак да си финансово неграмотен. Ако никога не си боравил с пари. Тук е заровено кучето, в практическия опит. Истинската финансова грамотност се получава практически, като се борави с пари. А ние се ограмотяваме факултативно, докато се борим да вържем двата края.
Българите най-общо се делят на три категории. Една голяма част се формира от хора, които едва връзват двата края. Следващата група е на хората, които вече са му изпуснали края. И само една тънка прослойка са му отпуснали края. Например да вземем един редови представител на сенаторите. (Ако не знаете, думата „сенат” произлиза от senatus – в напреднала възраст). Те са много де, не е само един. Но както е казал другарят Сталин, гладът на един е трагедия, гладуването на милиони е статистика. Статистиката, както писахме наскоро, казва, че милион и половина сенатори делят всеки месец 100 лв. (толкова отделят месечно за храна) на 30 дена, и все получава 3.33 в период. Безкраен период. Непреходен. Тези хора събират стотинки пред движещия се валяк на живота! И как, па и защо да се ограмотяват финансово? То и времето ги притиска, та не могат да се разпростират в усвояването на ненужни знания. Човек, като остарее, се интересува повече от Библията, нежели от финансови наръчници.
По официалната статистика 2.5 млн. българи живеят под прага на бедността. Тая бедност е цената, която плащаме и ще продължим да плащаме заради търпението, което проявяваме към користното невежество, което ни управлява. Но то е друга тема... Тези 2.5 млн. са във финансовата бездна. А финансовата бездна, учеше Остап Бендер, безспорно финансово грамотен субект, е най-дълбоката от всички бездни, в нея човек може да пада цял живот.
За инвестиции да не говорим. Според „Алфа Рисърч” през 2010 г. 90% от българските граждани не правят никакви инвестиции. В края на 2005 г. тоя процент е бил 77. Инвестицията в бъдещето е привилегия на богатите. Бедните могат да инвестират само в настоящето си, а некои от тях инвестират и главно в миналото си. Когато са имали неблагоразумието да вземат кредит и да изхарчат едни пари, които никога няма да изкарат.
Та погледнато откъм големите числа, българинът наистина изглежда неграмотен. Но да погледнем от обратната страна. Щото, както казваше Умберто Еко, раят, това е адът, гледан от обратната страна. Та ако погледнем откъм ада, няма как да не стигнем до извода, че масовият българин е финансов гений. С много пари и баба може. Но я да видим на баба с парите дали всеки може? На един митинг на СДС (по Костово време) една пенсия точно така ги кълнеше. Викаше на предела на гласните струни: „Да живей Иван Костов! Да живей Иван Костов!”. И като се убеди, че е привлякла вниманието на целия митинг, продължи: „Да живей Иван Костов! С мойта пенсия да живей!”. Такава подла клетва само пенсия е способна да измисли.
Вижте, братя, тая работа с финансовата грамотност е една шарлатания. Финансовата грамотност се учи само в практиката. Да, понякога може и да загубите некой лев, но това също е опит. Моят настолен приятел Насим Талеб казва: „Най-добрата позната ми нешарлатанска книга в областта на финансите се нарича „Какво научих, загубвайки милион долара”.
Ако се опитате, казва, да видите какво е общото между милионерите, ще се натъкнете на следните черти – кураж, поемане на рискове, оптимизъм и т.н. Ако отидете на гробището на провалилите се личности, ще видите същото – все хора, които са имали кураж и оптимизъм, поемали са рискове и т.н. Това, което истински разделя двете множества в най-голяма степен, е един-единствен фактор – късметът. Обикновеният късмет.
Колко прав е премиерът Борисов, когато казва, че късметът е най-важното. Защото и тия на „Титаник” всичките били здрави и богати, обаче си нямали късмет…
Все още няма коментари