Нищо не уморява повече от бездействието

Мои връстници пенсионери, а и другите си спомнят, че ЕС обяви 2012-а като година за популяризиране идеята за активно стареене на възрастните хора. Според мен това бе една прекрасна идея, която засяга всеки един от нас. Защо? Защото активният начин на живот е разковничето, което да ни направи жизнени и със здрав дух. Това е от значение както лично за самите нас, така и да не тежим на близките си, и дори нещо повече - макар и в напреднала възраст, да бъдем полезни на своите деца и внуци. 

Като се пенсионирах, разбрах, че каква ще бъде старостта ми, зависи само от мене. 2016 г. за мене е юбилейна. Навършвам 90 години. Имам 41 години учителски стаж - а това, повярвайте ми, не е малко за една такава трудна и отговорна професия. Нито един ден не съм отсъствал от работа по болест. Бях кръводарител. Не съм ползвал почти никакви лекарства, не ползвам и сега. Кръвното ми е нормално, сънят ми спокоен. Е, при хранене обичам да си угаждам - похапвам си месце, но колбаси, дори и пресни, не обичам и не ям. Готвенето ми е нещо като хоби. Не пуша, а до 24 години бях въздържател, не пиех. Сега обичам да пийна чашка вино или бира, а дори и по някоя глътка ракия... По характер съм общителен, веселяк, обичам в компания да разказвам вицове. Гледам да не се ядосвам за щяло и не щяло. Ръководя се от една мисъл на Цицерон: “Да се ядосваш за грешките на други, значи да наказваш себе си”.

Но това, което смятам за най-важно в живота, е работата. Нищо не уморява повече от бездействието. Преди две години гледах по телевизията интервю със столетница от смолянско село. На въпроса как е достигнала стоте, отговорът й бе: “С мотиката!”. Мъча се да следвам този пример. Почти всеки ден ходя до вилното място - покопая според силите си, поработя нещо друго, полея доматите и краставиците. Погрижа се за цветята, които сея и отглеждам. За активното стареене е важна не само физическата, но и умствената активност. Обичам да решавам кръстословици. Пиша по някоя статия за някои от пенсионерските вестници, които предпочитам. “Над 55” е един от тях. От 8-те пенсионерски вестника, които се издават, купувам и чета редовно четири, които предпочитам. Когато човек е ангажиран физически и умствено, това повишава жизнения му тонус. Така е приятен за себе си и за околните. Има и още нещо: човек не трябва да се откъсва от света, а да общува с другите, с възрастта да не се затваря в себе си. 

Ето това според мен се нарича активно стареене, достойно носене на старостта според Гьоте. Това е примерът, който можем да оставим и на другите.

Иван ЗВАНОВ, Варна