Нинова - новата Цола Драгойчева

 Тома Биков
 
 
Избирането на Румен Радев за президент беше изненада както за десницата в лицето на ГЕРБ, така и за левицата, която го номинира със съзнанието, че кандидатурата му е по-скоро обречена. Истинската и реалистична цел, която лидерът на БСП Корнелия Нинова си беше поставила при номинацията на бившия началник на Военновъздушните сили, беше партията й да стигне до балотаж и така да се очертае като единствена алтернатива на ГЕРБ до края на редовния мандат на 43-тото Народно събрание в края на 2018 г. Вместо това БСП получи победа, правителството на Бойко Борисов подаде оставка, 43-тото Народно събрание прекрати съществуването си, а новоизбраният президент назначи служебно правителство, с което пое цялата отговорност за управлението на страната.

С тези събития България влезе в съвсем нова политическа ситуация, която поставя пред изпитание най-вече Корнелия Нинова и социалистическата партия. Това е така, защото въпреки загубата на президентските избори ГЕРБ беше партията, която зададе новия дневен ред. Ако Борисов не беше подал оставка като премиер, вероятно Нинова щеше да има достатъчно време, за да разгърне опозиционната си линия и да пренастрои партията си за победа на бъдещите редовни парламентарни избори. В същото време Борисов щеше да бъде подложен на непрестанна атака както от страна на опозицията, така и от страна на коалиционните си партньори. Зададеният от лидера на ГЕРБ нов дневен ред, който включва предсрочни избори и временно управление на Румен Радев, обаче обърка плановете на социалистите. В рамките на дни те трябваше или да променят предварително изработената си стратегия на поведение радикално, или да се опитат да я осъществят, но в сгъстен времеви график. Нинова избра втория вариант – да превърне средносрочните си цели в краткосрочни. Този неин избор може да се определи като грешка, защото е почти невъзможно да свършиш неща, които изискват поне две години време за три месеца. Решението на Нинова вероятно е продукт на внезапно придобито самочувствие след победата на президентските избори. Вероятно става въпрос за самонадценяване и за подценяване на същинските фактори, които осигуриха победата на Радев. В тази победа БСП играеше ролята само на легитимиращ фактор – нито идеите, нито организацията, нито силата на кампанията бяха произведени от столетницата. Най-силният фактор за избирането на Румен Радев беше подценяването на политическата ситуация преди изборите за президент от страна на ГЕРБ. Явно Нинова отчита, че най-силният фактор за избирането на новия президент са нейните политически действия, което й дава самочувствието да мисли, че е способна на чудеса.

Чудесата, които трябва да свърши председателката на БСП през следващите два месеца, са да се представи за опозиция, докато издигнатият от нея президент управлява страната практически еднолично, да разчисти собствената си партия от настоящите и бъдещите си врагове и да убеди поне 1 млн. избиратели, че трябва да гласуват за столетницата. По отношение на първото чудо Нинова трябва едновременно да припознае служебния кабинет на Огнян Герджиков като свой и в същото време да се отрече от него. Някои от министрите в този кабинет, като здравния Илко Семерджиев, са с ярко изразен десен профил, което ги прави крайно неприемливи за твърдото ядро на социалистите. Самият премиер е човек, който е работил с БСП, но от позицията на високопоставен кадър на НДСВ. Очевидно е, че Герджиков не е с леви убеждения, а принадлежността му към царската партия, която по време на тройната коалиция прокара знакови решения като въвеждането на плоския данък, го праща далеч от социалистическите идеи. На пръв поглед тези фактори правят лесна задачата на Нинова да се разграничи от служебния кабинет. Прекаленото разграничаване обаче ще доведе до напрежение в отношенията с президента, което няма да е в полза на БСП.

Разчистването на социалистическата партия от врагове се случва по-малко от месец преди началото на предизборната кампания. Това е крайно рисков ход, който се представя от Нинова като обновление, но може да доведе до отлив на структури и избиратели. Към момента БСП се държи единна само заради възможността да участва в следващото управление. Нинова може да разчиства партията колкото си иска, но само при условие че дава реална перспектива за участие в управлението. До момента тя ясно заяви, че коалиция с ГЕРБ е невъзможна. Ден след изявлението й бившият лидер на партията Сергей Станишев я контрира, като каза, че БСП не бива да управлява отново с ДПС. По този начин социалистите излъчиха сигнали на капсулация, а не на отваряне към други партии. Това може да ги доведе до практическа изолация още в рамките на предизборната кампания. Основният опонент на БСП – ГЕРБ, е с предимство в тази ситуация, защото през последните две години успя да лидира сложна коалиция, в която участваха още три политически субекта. Днес ГЕРБ, за разлика от БСП, няма проблем да каже с кого е склонен да управлява. Това се случи чрез анкета сред активистите на партията, в която привържениците на Бойко Борисов посочиха за свои евентуални бъдещи партньори Патриотичния фронт, Реформаторския блок и „Воля” на Веселин Марешки.

Коалиционните колебания на Нинова са симптом за това, че БСП не е готова да управлява. Рискът партията да се разклати и дори разцепи, ако се добере до властта, не е малък. Още повече че това вече се е случвало, и то само преди три години, когато докато БСП държеше мандата на управлението, бившият президент Георги Първанов се отцепи и създаде АБВ. Един от основните му аргументи за това решение беше стратегическото партньорство на партията с ДПС. Отцепването на Първанов се превърна в един от силните фактори, които подкопаха управлението на Пламен Орешарски и доведоха до катастрофална загуба на социалистите на евроизборите през 2014 г.

В този контекст вътрешнопартийните действия на Корнелия Нинова приличат по-скоро на окопаване, отколкото на порив за реално участие в управлението. Нинова действа така, сякаш първата й задача е да остане лидер на БСП, в случай че загуби парламентарните избори. Това е причината да дава всякакви фантасмагорични обещания. Когато знаеш, че няма да управляваш, може да обещаваш каквото и колкото си искаш. Въпросът е, че подобен подход те готви за лидер на опозицията, а не за министър-председател.

Освен всичко останало БСП е и в криза на идентичността. Партията се нарича социалистическа в момент, когато социалистическата идея отстъпва пред новия политически разлом между либерали и консерватори. Този процес е факт в цяла Европа и ще поставя БСП пред предизвикателството да прави радикални компромиси със собствената си идеология. Столетницата функционира все по-видимо в миналото, отколкото в бъдещето, което я прави да изглежда дементна. Този процес ще изважда на повърхността неадекватни реакции от всякакъв тип. Въпрос на време е дементното състояние на БСП да дотежи на президента Румен Радев и той все повече да се разграничава от партията в действията си. Съставът на служебното правителство показва, че социалистите имат още един сериозен проблем – те нямат периферия от експерти, които да са способни да поемат управлението, макар и временно. Това е причината в правителството да бъдат привлечени хора с десни и центристки биографии, а не фигури, близки до социалистическата идея и партия.
Затова, ако си представим, че Нинова е в състояние да дава реални обещания, на този етап нейните ангажименти могат да бъдат сведени до два – да бъде агресивен лидер на опозицията в следващия парламент и да напомня все повече патоса на Цола Драгойчева, с което да осигурява временна радост на левите избиратели. Със сигурност тя има всички качества да се справи с тези две неща.