През лятото в медиите гръмна вестта от планинския град Стрелча, че кметът Иван Евстатиев е открил случайно шест картини на художника Златю Бояджиев в общинския сейф.
"Бяхме шокирани и същевременно изненадани. Толкова години картините на ненадминатия Златю Бояджиев са останали скрити и забравени за поколенията... Открихме и две златни маслинови листа и златен маслинов плод", каза кметът Иван Евстатиев пред медиите.
Творбите са рисувани през 1953 г., когато Златю Бояджиев е бил на лечение в Стрелча. Платната са пейзажи, а едното от тях е изрисувано и от двете страни. Художникът ги дарил на музея в града, там обаче престояли 30 години под ключ. По-късно картините изчезват и полицията ги открива в дома на бившия уредник на музея.
Както се изрази иронично бившият кмет два мандата на общината Димчо Караиванов, това така наречено откритие е по-скоро пиар за настоящия кмет, отколкото наистина заслужаващ адмирации факт. И на читателите вероятно е направило впечатление, че картините, както и малкото съкровище - 31 сребърни апликации от колесницата, намерена в Жаба могила, две златни маслинови листа и златен маслинов плод, са „открити” в сейф на общината и са се запитали – колко сейфа има в тази община, че досега не са намерени тези ценности?
- След като областната дирекция в Пазарджик разкри кражбата на картините, тя ги върна на 4 октомври 2004-та обратно в община Стрелча – припомня си бившият кмет Караиванов. - Заведохме ги в архивната книга и ги прибрахме в единствения сейф. Всички знаеха за тях и за откритите в Жаба могила сребърни и златни находки. Последната оценка на картините бе направена през 2004 г., тогава те бяха оценени на 3000 до 5000 лева.
Всеизвестен факт е, че Златю Бояджиев е обичал да подарява и дарява картини
Кметът Иван Евстатиев също твърди, че са подарък от художника. А внуците на класика разбират за находката от медиите и са разочаровани от факта, че като наследници не са били поканени дори да ги видят.
Те си спомнят добре за летата, които е прекарвал там заедно с тях.
"Ходили сме на почивка в Стрелча две-три последователни години в началото на 50-те. Тогава съм била едва на годинка, но майка ми разказа, че цялото семейство сме заминавали - тя, баща ми, дядо и баба Цена.
Наемали сме квартира - отсядали сме в къщата на две сестри, а дядо е ходил да рисува из поляните с баща ми. Понякога е ходил и сам, защото вече е бил в добро състояние и можел да ходи с бастун", разказва Цена Бояджиева.
Стои въпрос - има ли документи за дарените картини и нарочно ли са били държани скрити от наследниците?
„Ще проверим как стоят нещата. На всеки му се иска картините да са подарък или дарение, но за тези неща е нужен документ. Има ли писмено доказателство, няма проблеми. Но ако няма, нещата ще тръгнат по етапния ред, за да си ги потърсим", категорична е Цена.
Цена специално попитала майка си за подобен жест от страна на дядо й към община Стрелча, тъй като жените в семейството водели подробен отчет за движението на картините.
„Тези картини не трябва да стоят скрити, тъй като са с непреходно значение и трябва да бъдат показани пред обществеността и гостите на града”, казва кметът Евстатиев.
Платната ще бъдат застраховани и изложени в историческия музей на гр. Стрелча.
Михаил АХЧИЕВ
Все още няма коментари