Местан = Доган

Налага се да започнем с едно методологическо уточнение. В декларация на партията малко преди изборите Лютви Местан заплаши: „От днес нататък Обединение ДОСТ ще заведе дело срещу всеки, позволил си да ни нарича „протурска партия“. Ще се съобразим с желанието на ага Местан и няма да наричаме ДОСТ протурска партия. Дори и непрекъснато да се появяват доказателства, че ДОСТ е протурска партия, ние пак няма да си позволим да казваме, че ДОСТ е протурска партия. А такива доказателства има. Преди изборите турски министри агитираха българските изселници да гласуват за ДОСТ. Но ние въпреки това няма да наричаме ДОСТ протурска партия. След това официална Анкара осигури 11 дни отпуск и безплатен транспорт на изселниците, които решат да дойдат и да гласуват в България. Но ние пак няма да кажем, че ДОСТ е протурска партия. Изобщо, каквото и да стане, ние няма да казваме, че ДОСТ е протурска партия. Турското опозиционно издание „Ода тв“ нарече ДОСТ „марионетна партия“ на Ердоган. Тяхно си мнение, ние обаче пак няма да кажем, че ДОСТ е протурска партия. Изобщо не очаквайте от нас в бъдеще, по какъвто и да е повод, да кажем, че ДОСТ е протурска партия. Няма да го кажем, дори и да сме видели клипа на ДОСТ с турския посланик Сюлейман Гьокче. И появата му на сбирка на „ДОСТ-жени“ в Кърджали, на Тюркян чешма и т.н. Няма да ни накарат да кажем, че ДОСТ е протурска парти дори думите на Семир Ялчън от Партията на националистическото движение, който каза в приветствието си до учредителите на ДОСТ: „Където и да се говори турски език, за нас това място е част от нашата родина“.

Няма да го кажем. Само ще си го мислим. Законът не забранява да си го мислим, не ли?

Но каквато и партия да е ДОСТ, това много скоро може да се промени. ДОСТ не успя да влезе в парламента. Някои, които обичат да броят чуждите пари, твърдят, че Ердоган подпомогнал кампанията на ДОСТ с милиони. Логично е, ДОСТ е млада партия и няма собствен финансов ресурс. Но някой все пак плати автобусите от Турция. Сега предстои вторият изпит за Местан и ДОСТ. На 16 април ще се проведе референдум за превръщането на Турция в султанат и Ердоган ще се нуждае от всеки глас. Референдумът е жизненоважен за него. Но може да се окаже такъв и за Местан. Не знам дали ние ще разберем как са гласували българските изселници на референдума, но турската държава със сигурност ще го разбере и ще знае с точност до един глас дали може да разчита на българските турци или не. Наскоро Осман Октай, който минава в някои среди за познавач на политическите процеси в турското малцинство, предрече, че изселниците няма да подкрепят Ердоган: „Това са хора кемалисти и републиканци и няма да се примирят с идеите на Ердоган… Те винаги са били привърженици на народно-републиканската партия, наследница на кемалистката, и почти винаги са гласували за нея“. Журналистът и издател на сайта 24rodopi.com Илхан Андай също твърди, че българските изселници не подкрепят ислямистката партия на Ердоган.

Ако българските изселници гласуват масово срещу Ердоган на референдума, Местан ще стане безполезен.

Сега е редно да решим и как да наричаме ДПС. Можем ли да я наричаме патриотична партия? Ще бъде непростима глупост. Доган - патриот?! Агата се опитва да обърне историята с хастара навън. Сигурно му се струва, че оттам е по-чиста…

В края на август 2014 г. Местан, в качеството си на председател на ДПС, присъстваше на инаугурацията на Ердоган. Снимките от събитието показваха една угодническа физиономия, едно навеждане, едно кланяне, каквото навремето сме виждали само при срещите на Живков с Брежнев. Е, Местан може да е плел и собствената си кошница, но има доказателства, че това е било желанието и на Доган. След като излезе писмото на Доган, в което агата се представи за „новия Левски“, Местан оповести писмо, с което Доган го изпратил на конгреса на партията на Ердоган през 2012 г. В документа, написан на турски език, Доган величае лидера на АКП, възхищава се от философията на стратегическа дълбочина и декларира, че той и всички турци у нас са част от турския свят и са съпричастни с реализацията на стратегическата дълбочина не само на Балканите, но и в Европа. И за капак признава Турция за Майката Родина.

И сега ние трябва да повярваме, че Доган станал патриот за пръв път на 60 години!
Лютвито пък ни пее друга песен. Той се прави на европеец, на защитник на евроатлантическата ни ориентация и ценности. Е, как може да си защитник на европейските ценности и да се навеждаш на един мюсюлмански фанатик, който нарича европейските политици фашисти? Политик, който е напът да замени демокрацията с еднолична диктатура. Неоосманист, който без преувеличение с всеки изминал ден се превръща във все по-голяма заплаха за целостта и суверенитета на българската държава? Това не са въпроси, това са отговори.

Между ДПС и ДОСТ няма принципна разлика. И двете партии по различно време са били еднакво свързани с Турция. Нещо повече, и между личностите на Местан и Доган няма разлика. Като се почне от това, че и двамата са били агенти на ДС, та се стигне до любовта им към салтанатите и скъпите вещи.

И ДОСТ, и ДПС са партии, създадени на етническа основа. Това, естествено, противоречи на Конституцията, но българските партии и политици предпочитат да си затварят очите. И ако ДПС се роди в щуравите времена на ранната демокрация, то ДОСТ се учреди през 2016 г. СГС направи опит да спре регистрацията й с мотива, че това е партия на етническа основа, но ВКС я регистрира. Върховните съдии постановиха, че „тезата за действия на етническа или верска основа е само хипотетична“. И така се сдобихме с две етнически партии. Е, в Македония има май вече четири албански партии. И май скоро няма да има Македония…

28 г. минаха от времето на Голямата екскурзия, много от бежанците вече не са между живите, имат деца и внуци, родени и възпитани в Турция, които сега идват тук и искат да гласуват и да определят съдбата ни. Докога! До 100 години ли ще въдим български граждани в Турция? А може и до повече. В Закона за българското гражданство, чл. 8, пише: „Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин“. И ще си предават щафетата от бащи на синове, внуци, правнуци, праправнуци…

Прав е премиерът Герджиков, като казва: „Парирахме опита за намеса на Турция. Попълването на декларациите на кирилица бе правилно решение… Какви български граждани са, ако не са изпълнили задължението си да научат български?!“.

Да прощават правозащитниците, на които по принцип симпатизираме, освен в случаите, когато отиват толкова далече, че се страхуваме, че ще се загубят и няма да намерят обратния път, но тая работа взе да става баят вече. На карта е поставена националната ни сигурност. Да, ДОСТ не влезе в парламента, но ДОСТ е факт на политическата ни карта. И никой не може да гарантира, че на следващите избори, които едва ли ще са чак след 4 г., Ердоган няма да се сдобие с парламентарно представителство в българското Народно събрание. За да не се случи това, трябва да се вземат спешни мерки. Единствено президентът Радев предложи нещо. Но и на него, и на съветниците му не им стигна дупе, извинете, да го отстояват. Напротив, изпокриха се като мишоци, избърсаха си ръцете с един служител в правосъдното министерство и дотам. Скочиха правозащитниците, българите в чужбина заляха социалните мрежи с воплите си как им се отнема правото да гласуват (а реално гласуват ли?), партиите и лидерите им се направиха на обидени, че президентът си присвоява законодателна инициатива, каквато няма по Конституция, че служебното правителство се занимава с работи, които не са му работа…
А в мнението на президента Радев, защото то е просто и само едно мнение, имаше важни и принципни предложения, до които явно са го довели докладите на спецслужбите. И искането за уседналост от 3 месеца беше само едно от тях. Но всички се хванаха за него. Започна дебат за неговата противоконституционност. Нищо че КС вече се е произнесъл, че въвеждането на уседналост не противоречи на Конституцията - дело №4 от 2011 г. Ама то не било за това, ами за онова… Глупости на търкалета. Ако на изборите за български президент и за Европарламент е допустимо да се иска уседналост, няма причина за парламентарните избори това да е недопустимо. По-точно, сигурно има причина, но тя не е в Конституцията.

В мнението на президента се предлагаше главният прокурор (той няма вечно да се казва Цацаров!) да има право да поиска от ЦИК да заличава партии, които нарушават забраната за агитация на работни места, участието на религиозни институции в предизборната борба. Нямат работа мюфтиите да обикалят селата заедно с агитаторите на ДОСТ. (А преди това на ДПС.) В проекта на Радев се предлагаше в Закона за партиите да се въведе ограничение финансирането им да става само от български граждани. В Закона за вероизповеданията да се въведе забрана за финансиране на религиозните организации с дарения от чужди държави. (Това, което турският Дианет прави у нас, без дори да се опитва да прикрие.) Предлагаше се също всеки кандидат да подписва декларация, че в кампанията си ще използва единствено български език и т.н. Но всичко мина под общия знаменател и отпътува към кръглата папка. Може предложенията на Радев да не са най-подходящите. Но можеше да послужат като начало за един сериозен разговор за това докога турските консули, посланици и представителите на Дианета ще хазяйничат у нас. Докога ще съществуват неконституционните етнически партии?
И изобщо кога ще започнем да приемаме националната сигурност насериозно? Когато става дума за национална сигурност, никой страх не е пресилен. А ние се държим като безгрижни идиоти.