За четири бивши световноизвестни оперни звезди, които по стечение на различни обстоятелства се събират в един и същ старчески дом, е вълнуващият разказ на сцената. Във всекидневието им изплуват много спомени от тяхната младост и славни времена на сцената. Сега обаче мислите им са заети най-вече с подготовката в дома на оперен концерт, посветен на рождения ден на гениалния Джузепе Верди. Това им вдъхва прилив на сили и енергия. Естествено, първопричината за успеха (той е неминуем и ще бъде голям) на тази дълбоко човечна пиеса е във верния подбор на силен драматургичен текст.
Роналд Харвуд е утвърден и плодовит английски писател и драматург с над 21 пиеси и 10 романа. Роден в Кейптаун (Южна Африка) в семейство на полякиня и литовски евреин с името Хорвиц, той сменя фамилията си на Харвуд. Особено успешни и известни са неговите сценарии (над 16) за филми. Достатъчно е да споменем дори само разтърсващия филм “Пианистът”, отличен със “Златна палма” и три “Оскара”.
В “Четири” има несъмнено доста смях и забавление,
но Харвуд не е фен на комедията на ситуациите, а стои много по-близко до финия хумор и остроумния, понякога дори саблен, диалог на Дж. Б. Шоу и Оскар Уайлд. Именно на тази струна набляга и все по-изявяващият се като кино- и театрален режисьор наш обичан актьор Ивайло Христов. Проявил е и чудесен усет към наистина страхотен актьорски състав: Марин Янев, Стефан Мавродиев, Меглена Караламбова и Пламена Гетова. Четиримата са многопластови актьори, а фактът, че първите трима са били заедно и на студентските скамейки в един и същ випуск на ВИТИЗ, прави спойката между тях сега на сцената още по-лесна и по-добра.
Гледал съм постановката на “Квартет” и в Сатиричния театър в края на 2006 г. под режисурата на младата тогава Десислава Боева. На сцената играеше също “звезден” квартет: Георги Калоянчев (негова последна роля), Димитър Манчев, Стоянка Мутафова и Емилия Радева. Предварителната нагласа и очакванията на публиката към амплоато на актьорите изместваше обаче режисьорската трактовка главно към комичната страна. Ограниченото вече движение (в количка) на големия Калоянчев принуждаваше неговите партньори, а и режисьорското решение, да бъдат по-статични. Така или иначе, сравнението между двете постановки е категорично в полза на тази на проф. Ивайло Христов. Тя е много по-пълнокръвна, отприщва смях, но и въздишки по отминалата младост и световна слава, сълзи по изгубени близки хора, забърква прекрасно дозиран коктейл от емоции.Разбира се, за целта
актьорите в нея са винаги “на правилното място и в подходящия момент”
Стефан Мавродиев е в ролята на вечно четящия тенор и джентълмен Редж (Джентълмен е човек, който никога не е преднамерено груб, по дефиницията на Рон Харвуд). Марин Янев е прекрасен с мимика и жест като “мераклията” и дори похотлив, но май само на думи, баритон Уилф, който обаче през цялото време страда за покойната си съпруга. С нея са имали над 35 години щастлив брак.
Бившата красавица и царица на сцената Сиси (винаги трогващата със своята игра Меглена Караламбова) е имала доста фриволни връзки с мъже, но никога истинско семейство, сега е “най-ударена” от склерозата. И тримата обаче действат като един да убедят новодошлата експримадона Джийн (в достолепното изпълнение на Пламена Гетова) да преодолее своите страхове и най-вече суета, за да изпълнят заедно прочутия квартет от “Риголето” на концерта в памет на Верди.
В това малко, елитно общество в старческия дом четиримата никога не си задават два въпроса: “Как си?” и “Какви са плановете ти за утре?”. Мразят остаряването. Уилф (Марин Янев) направо се гневи:
“Първо те удря простатата, после идват хемороидите, след това ти падат зъбите. Забравяш имена, накрая и своето... А пък лекарите са просто ужасни. Непрестанно ти дуднат: “Внимавай с холестерола, кръвното ти е високо, не яж това, не пий онова ...”. Не липсват и интересни мисли за изкуството.
Авторът ги прокарва най-вече чрез вечно четящия, въпреки възрастта си, най-енергичния и видно интелектуалец в “квартета”, тенора Редж (много добър Стефан Мавродиев): ”Истинският извор на изкуството е животът с неговото многообразие. Изкуството е безсмислено, ако не те кара да чувстваш”.
В отговор на мой въпрос към Ивайло Христов кое най-много го е привлякло към този драматургичен текст, за да постави именно тази пиеса, режисьорът сподели: “Възможността героите, а те в случая са и артисти като нас, да разказват за себе си. Да разсъждават дали артистът спира да бъде артист, когато остарее. Дали изобщо има възраст за изкуството? Исках да направя едно изповедно представление...”
Изповедно представление наистина се получи
Защото в нерадостната иначе обстановка на старческия дом, сполучливата сценография и костюмите не само струеше оптимизъм, но накрая той взе и връх. Той победи ! Макар че гласовете на четиримата бяха само спомен от това, което са били в апогея им. Макар че нозете им вече трудно ги държаха, те изпяха най-чудесния си квартет от “Риголето”. Защото, когато възрастта вече сковава физиката, трябва да поддържаме духа си млад и силен.
Това е лайтмотивът на “Четири”. “Живи сме! Да се радваме на това! Ние сме артисти!”, извика Редж преди финалната сцена на концерта. А публиката в залата на Нов театър - НДК беше разчувствана, беше трогната. Колко прав е сър Роналд Харвуд! “Изкуството е безсмислено, ако не те кара да чувстваш”.
Борислав КОСТУРКОВ
Все още няма коментари