В епохата на уреди с дванайсет програми, препарати с „революционни“ формули и гъби в десет различни цвята лесно можем да забравим, че някога поддържането на дома е било умение, в което се влагат не само ръце, но и сърце. Жените едно време не разполагаха с готови ароматизатори, специализирани спрейове или чудодейни капсули за пране. Вместо това те разчитаха на природни съставки, търпение и малко хитрост.
Един от най-обичаните им трикове беше малка платнена торбичка, пълна със сода бикарбонат, настъргана лимонова кора и щипка смляно кафе. Поставена в хладилника, тя премахваше и най-упоритите миризми, оставяйки само свеж аромат. Содата неутрализираше, лимонът освежаваше, а кафето „заглушаваше“ тежките нотки. Торбичката се подменяше веднъж месечно и хладилникът ухаеше като току-що измит.
За огледалата и прозорците вместо готови препарати се използваше смес от вода и оцет, с която повърхностите се забърсваха, а после се полираха със смачкан вестник. Хартията и мастилото премахват всички следи, оставяйки кристален блясък. Кожените обувки и чанти пък се освежаваха с разрязан суров картоф, който връщаше мекотата и сиянието на материала, след което всичко се подсушаваше с мека кърпа.
Дори и прегорелите тенджери не бяха повод за тревога. Вместо упорито търкане в тях се сипваше вода със сода и се оставяше да поври. След няколко минути нагарът се отделяше почти сам. Гардеробите също имаха своята малка тайна – торбички със сушена лавандула, която прогонваше молците.
В кухнята солта не служеше само за готвене. Когато мазнината по печката беше още топла, тя се поръсваше със сол, която я попиваше и омекотяваше. След това петното се изтриваше лесно с влажна кърпа. При счупено стъкло пък се използваше мек хляб – парче от него се притискаше към пода и събираше дори най-фините и невидими частици.
Петната от кафе или червено вино се обработваха с газирана вода. Балончетата изтласкваха замърсяването от тъканта и не позволяваха на пигмента да се закрепи. За потъмнялото сребро имаше друго средство – водата, в която току-що са врели картофи. Минералите и нишестето в нея нежно отстраняваха налепа и връщаха естествения блясък. Дори фугите между плочките се поддържаха с подръчни средства – стара четка за зъби, сода и малко сапун вършеха чудеса, без да се налагат скъпи специализирани уреди.
Все още няма коментари