ПП-ДБ отиват да загубят президентските избори

Светът е голям и кандидат-президентите вече ни дебнат отвсякъде. Като по команда щатните евроатлантици, хоноруваните соросоиди и цялата останала колония опортюнисти, хамелеони и нагаждачи на хранилка при Прокопиев с голям ентусиазъм се заеха да търсят обединителна прозападна демократична кандидатура за президентските избори догодина, която отново да върнела Президентството в правия път на демокрацията.
Анализаторите, политолозите, пиарите и останалите умни глави на вахта в сутрешните блокове на телевизиите побързаха да ни открехнат, че подранилата предизборна патаклама е заради изключителното значение на избора за бъдещото политическо, геополитическо, икономическо и всякакво друго бъдеще на страната. Но странно защо, така дефинираното непреходно значение на президентските избори през 2026-а, вместо да консолидира, тъкмо обратното – хвърли в хаос десния сектор. Там цари тотален разнобой по въпроса.

Прозападната кандидатура се превърна в неразрешим ребус, чакащ своето магическо решение. Ако ГЕРБ се явят самостоятелно със свой кандидат, нямат шанс. От много време насам техният електорален корпус се е закотвил около плюс-минус 500 хил. гласа. Крайно недостатъчни за президент, за който трябват поне три пъти повече. Дори избраникът на Борисов да бъде подкрепен, по-дискретно или по-открито от „ДПС-Ново начало“, максимум може да събере 1 млн. гласа. Останалите ги няма. И засега не се вижда откъде ще дойдат. Ясно е, че без Борисов и Пеевски нещата не стават. Но и само с тях пак не стават.

Очевидно за президентските избори на ГЕРБ-СДС им трябва нова иновативна изборна стратегия и тактика. С пиарите нещата не изглеждат сериозни. За 15 години служба на социалистическия идеал някои всеядни изборни „експерти“ смъкнаха доста кинти и от „Позитано“. В резултат социалистите получиха значително количество некачествени предизборни кампании. Пътьом „експертите“ съсипаха и кампанията на президентската АБВ на Първанов, която тогава на косъм едва влезе в парламента. През 2005-а кандидатката за кмет на София Татяна Дончева също използва експертните им препоръки и Бойко Борисов я отнесе със 70:30 още на първи тур.
От известно време пиарите паразитират върху нов гостоприемник. Преди години те минаваха за режисьори, после за писатели, после началници в БНТ, сега станаха пиар експерти. Пиар експертът е нещо като фантастичния Верблюд на Йордан Радичков – всички говорят със страхопочитание за него, но никой не знае какво е. С тази дума някои наричали всяко нещо, което не е на мястото си.

След като влезе (според някои самоотвержено, според други самоубийствено) в дясната управленска коалиция и се наложи да се преформатира в Партия на умерения социализъм в рамките на капитализма, БСП също се включи в процеса и лансира вицепрезидента Илиана Йотова като много възможна кандидатпрезидентска номинация на левицата. Новината бе съобщена от историческата поляна на Бузлуджа на 2 август тази година.

ПП-ДБ от своя страна тръгват към президентските избори с пълната убеденост, че ще ги загубят. За да сбъднат мечтата си, шефовете им сто пъти повториха, че обща кандидатура с Борисов няма да имат. Това им гарантира на сто процента, че няма да имат и президент. И ГЕРБ също. Ако това е интимната им цел, по този начин ще я изпълнят перфектно.

Как е възможна такава глупост и инфантилност, чудят се редовите десни избиратели. Ами възможно е. Защото обединителната кандидатура на демократичната общност трябва да бъде търсена от демократи. Тази общност обаче я лидират професионалните евроатлантици – все бивши комунисти, учили в СССР. Т. е., все хора, които поставят личното над общото, въпреки че идеологията, на която се кланяха, лицемерно проповядваше точно обратното. Ето за любознателните малко статистика и факти от всеосведомената Уикипедия:

Евгений Дайнов – политолог, чието руско име, надяваме се, идва от героя на Пушкин Евгений Онегин. Потеклото му обаче идва директно от комунистическата номенклатура. Баща му е бил кореспондент на комунистическия официоз „Работническо дело“ в Москва и после зам. главен редактор на вестника. Майка му – активен борец против фашизма и капитализма. А самият Евгений с изрично решение на ЦК на БКП е назначен в Института по история на БКП. Дисертацията му е за Френската комунистическа партия.

Евроатлантическият гуру Огнян Минчев е елитен кадър на ЦК на ДКМС. Специализира политически науки във Вашингтон, но за всеки случай преди това и в Москва.

Бившият военен министър и настоящ евроатлантик първи ранг Велизар Шаламанов преди 1989-а е убеден и активен член на БКП. След промените се лансира версията, че насила е станал комунист. После насила става партиен секретар на випуска си във Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия. Награден е от комунистическия министър на отбраната Добри Джуров. Пак насила.

Бившият премиер и фундаментален прозападен реформатор Костов преди 1989-а е преподавател по политикономия на социализма. Учил е нещо свързано с авиацията в Съветска Украйна, което е държавна тайна. Както е държавна тайна и защо в края на миналия век неговото правителство продаде най-голямата рафинерия на Балканите на руснаците от „Лукойл“, а не на „Шел“, да кажем? Страховитият евроатлантически ястреб и доскоро военен министър Тагарев защитава дисертация във Военновъздушната инженерна академия имени „Н. Е. Жуковски“ в Москва. Настоящият военен министър Запрянов пък през 1982 г. се отчита с получен златен медал от Военната академия по свръзките на СССР имени „Будьони“. И т. н., и т.н. Това е положението. Когато демократи с медали „Будьони“ на ревера обединяват дясното, резултатът е ясен – каузата е абсолютно пердута. А нормалните десни избиратели – напълно отчаяни и изиграни.

Ако това ги утешава, нещата в левия сектор са още по-зле. Който от възможните и невъзможните претенденти да калеса, дали ще е Илиана или някой друг/друга, „Позитано“ може да му предложи скромната зестра на своите 6-7% рейтинг. Откъде левият кандидат за славата и „Дондуков“ 2 ще добави още поне 40%, за да стане президент, не е известно. Докато се изясни откъде ще им дойдат гласове, ще ги запознаем откъде няма да им дойдат. От ГЕРБ няма да получат и половин глас. Според Андрей Райчев обща президентска кандидатура между ГЕРБ и БСП е изключена. Вярваме му, той изтънко познава и е съветвал и двата тима, единият от които, за съжаление, изпадна във „В“ група. Вълненията вляво малко интересуват жълтопаветния електорат. Гласове от Костадинов няма да има. Поради участието на БСП в управлението по-скоро ще има обратния процес – преливане на гласове от левицата към „Възраждане“. На феновете на Ивелин, Радостин и Слави президентските мераци на БСП са им последна грижа.

Това, което със сигурност се знае, е, че при самостоятелно явяване на изборите не могат да имат президент – ГЕРБ, ПП-ДБ, „Възраждане“, „ДПС-Ново начало“, естествено и партиите с поддържаща роля – БСП, „Величие“, ИТН, МЕЧ, АПС. Няма и работеща комбинация за ефективно взаимодействие между тях. Общ кандидат на управленската четворна коалиция означава гарантирана загуба. Общ кандидат на насипната опозиция е утопия. Ситуацията наистина изглежда безизходна. Като че ли в обществото отново е натрупана критична маса от непосредствени очаквания за нов месия, който да разчисти политическия бардак, пардон, батак.

Но нека погледнем проблема от позитивната му страна. При букмейкърите могат да се изкарат добри пари при залози, че следващият ни държавен глава ще бъде с профил – свестен и неизвестен. Т. е., нов играч – извън номенклатурата на сегашните, в по-голямата си част вече доста непредставителни политически субекти. За които гласуват от немай-къде едва 1/3 от избирателите. Бих могъл да рискувам и аз. Както е казал класикът от Барселона, който играе печели! Ако спечеля, ще спечели почти целият електорат (70-те процента отвратени негласуващи и голямата част от 30-те процента, гласуващи с отвращение). Ако загубя, ще загубя само моите пари.

Електорате???