Балкански синдром: Закони има – законност няма!

Приликата между цивилизована Европа и недотам цивилизована България е, че имаме почти еднакви закони, синхронизирани на 95 на сто заради членството ни в ЕС. Разликата е, че западноевропейците имат работещи институции, които се грижат тези закони да бъдат спазвани. Затова у нас закони има – законност няма! След трагедията с 8-годишното момче в Несебър три министерства започнаха спешно да пишат наредба за контрола на водните атракциони. И изведнъж се оказа, че такава наредба вече има и тя е написана още през далечната 2009 г.?! Просто неработещите институции и абсурдната бройка от над 120 000 държавни чиновници, които не знаят кой какво работи и за какво отговаря, отдавна са забравили за нея и никой не се е погрижил тя да се спазва. Ако го бяха направили, момчето нямаше да загине.

За съжаление, същата картинка е по целия Балкански полуостров. В това се уверих лично от едно лятно кръстосване по балканските географски ширини.

Много често за състоянието на една държава може да се съди по нейните пътища и магистрали. В тях като във фокус се събират икономическото, културното развитие на страната и манталитетът на една нация. Тези мисли ми минават през главата, докато пътуваме от Словения през Хърватия за Сърбия и оттам към България. Спираме на бензиностанция в покрайнините на Загреб. В същия момент неизвестно защо спира и интернетът, а с него и навигацията с джипиеса. Понеже бързаме за среща с приятели в Белград, учтиво питам служител на бензиностанцията как най-бързо да се качим на магистралата Загреб – Белград. Отговоря ми – „Аз не харесвам Београд“. Уточнявам, че не питам дали го харесва, а да ни упъти как най-бързо да стигнем до него. Отговор – „Понеже не го харесвам, не зная и къде е“. Чувайки разговора и разбирайки, че сме българи, до нас непознат хърватин взема отношение по въпроса и гледайки ни злобно пита защо българите и сърбите сме против Украйна. Отговарям, че лично аз не съм против Украйна, а защо сърбите са против – да пита сърбите. Тези глупости започнаха да ми писват и тъкмо да ги попитам те какви са – граждани на държава, членка на Европейския съюз, която българските политици и медии непрекъснато ни я навират в очите като образец на просперираща страна, особено след като са я приели в еврозоната, или хърватски националисти и тъмни балкански субекти, които третират туристите и клиентите по етнически принцип и се държат с тях като с престъпници? В този момент интернетът се появява, зарязваме ставащата опасна политико-географска дискусия и потегляме.

След като навигацията ни качи на дискусионната магистрала, още първите километри от нея ни хвърлят в потрес. Очевидно за да затруднят достъпа до омразния Београд, гордите членове на еврозоната не бяха ремонтирали големи части от основната си магистрала най-малко от 7-8 години. Пътят е като бомбардиран от дронове – дупки, бабуни, коловози, всевъзможни неравности и препятствия. Които при разрешената, но често неспазвана скорост от 130 км директно застрашават амортисьорите на колите, зъбните пломби на пътуващите, които аха-аха да паднат, и дори живота им. Същата история като нашата магистрала „Тракия“. За 40 години политици и всякакви главболгарстроители така и не можаха да я построят истински цялата – докато я направят в началото, тя вече се е развалила в края, а когато я направят в края, тя пак се е развалила в началото…

За да затрудни достъпа до недолюбвания Белград, образцовата членка на еврозоната Хърватия е измислила и друг трик. Хората, които нямат навигация, посмъртно не могат да разберат как да стигнат до съседна Сърбия. Просто защото няма информационни табели, на които да има и едно сръбско название. Пътуващите към Београд през цялото време четат, че се движат към някакъв Славонски брод. Чак на 18 км от хърватско-сръбската граница, кой знае как, се появява информационна табела с надпис „Београд“. За Будапеща и Виена обаче те са на всеки километър. Очевидно защото са харесвани, пътят към тях е открит. (Един съвет към дежурния специалист по сръбско-македонските въпроси Любчо Нешков – когато се пени по студиата с македонски акцент за великосръбския национализъм, да вземе да проучи и великохърватския такъв).

Разказваме на нашите сръбски приятели за случката на бензиностанцията и те въздъхват: „Сега видяхте ли за какво става дума…“. Видяхме. И донякъде си обясних кървавите войни между отделните народи след разпадането на Титова Югославия. Тези етноси се ненавиждат, те се мразят от дън душа. Няма да отговори по време на служба на клиент, защото не харесвал Белград?! Ти, байно, може да не харесваш Белград, но магистралата от Белград до София е поне десет пъти по-добра от вашата, а прокълнатите сърби в пъти по-добронамерени и любезни с българите. Въпреки че не са членове на ЕС и еврозоната и вероятно никога няма да станат.

Видяхме за какво става дума и в Словения. Преди да стигнем до злополучната хърватска бензиностанция, бяхме няколко дни в Словенски Градец – малко 7-хилядно градче, намиращо се на склоновете на Югоизточните Алпи на словенско-австрийската граница. То е като нарисувано от художник натуралист. Красиви къщи с още по-красиви дворове, където всяко цвете, всяко храстче и всяка тревичка са подредени в идеален порядък. Половината дворове нямат огради. Но не защото собствениците им нямат пари, а защото не са им нужни огради. Тези любезни и приветливи хора дори не заключват домовете си. Конкретно за тази прекрасна картина държавата няма никаква заслуга. Всичко това се прави от алпийските словенци. Ей така. За да им е красиво, уютно и хубаво. Да не забравя и пътищата. Те са строени вече от държавата по склонове и наглед непристъпни усои, но въпреки това са огледално гладки. Дупка – това е сензация! Единствените няколкосантиметрови неравности са характерните шарки на асфалта на най-големите стръмнини, които помагат на автомобилите да са по-стабилни срещу алпийските снегове и ледове през зимата. Специални машини обработват площите и тревата около мантинелите, така че да няма нито едно буренче, което да разваля пейзажа, красотата и хармонията. И понеже сега растящите неудържимо цени са основополагаща тема у нас, за сравнение в Словения основните им хранителни стоки са с около 1/3 по евтини от българските, сръбските и хърватските. Децата например радостно откриха, че един и същ шоколад, който в нашия „Лидл“ струва 1,20 евро, в словенския „Лидл“ е 69 евроцента.

Какво е обяснението на тази колосална разлика между естествената красота на тази чиста, спокойна и подредена държава и останалата част на нашия размирен и не особено културен полуостров? Има обяснение и то е научно. Откриваме го в прочутото „Изследване на историята“ на най-влиятелния европейски историк за последните два века сър Арнолд Тойнби. Той идентифицира 21 основни цивилизации – Египетската, Шумерската, Китайската и т. н. до 20-та, която е Западноевропейската и последната, 21-вата, която е Източно-православно-християнската. Очевидно Словения винаги е била от другата цивилизация, от Западноевропейската. Макар и формално да се води, че се намира в най-крайната северозападна част на Балканския полуостров, голяма част от територията ѝ е на Югоизточните Алпи и на практика от XIV век е под властта на Хабсбургите, а после на Австро-Унгарската империя. Съвсем малко е пребивавала в състава на Титова Югославия. Където на практика е автономна област и си е спестила много от прелестите на комунистическото управление и командната икономика. След свалянето на Милошевич само за 10 дни се изнася от федерацията и обявява независимост.

Балканите и цивилизована Европа са два различни свята, култури и манталитети. Разбира се, става дума за Европа на върховенството на закона, а не Европа на върховенството на гейпарадите, джендърите, откачените либерали и на имигрантските гета, тормозещи обетованата европейска земя, след като Фрау Меркел любезно пусна варварите в Рим.

На Чърчил се приписват думите, че Европа свършвала там, където започвали да пият боза и да ядат шкембе чорба. Дори и този кулинарен факт сочи, че пълната интеграция между тези две различни цивилизации е невъзможна. Колкото и да пришиват изкуствено източната към западната, резултатът ще е все същият, като този на бензиностанцията край Загреб и на плажа в Несебър. Ще си сърбаме горещата шкембе чорба, ще се пребиваме по плажовете и по разбитите магистрали и ще се гледаме на кръв чак до края на света.